Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- И после повече от трийсет години сте избягвали Хари - отбелязах аз. - Защото само вие двамата сте знаели тайната на Нола.
- Тя ми беше единствено дете, разбирате ли! Исках всички да запазят хубав спомен от нея. А не да мислят, че е била луда. Впрочем тя не беше луда! Просто чувствителна! Освен това, ако в полицията узнаеха истината за кризите й, нямаше да предприемат всички онези издирвания. Щяха да кажат, че е луда и е избягала от къщи!
Гахалоуд се обърна към мен.
- Какво означава всичко това, писателче?
- Че Хари ни е излъгал. Не я е чакал в мотела. Искал е да скъса с нея. Отдавна е знаел, че иска да скъса. Никога не е смятал да бягат заедно. На трийсети август седемдесет и пета година тя е получила последно писмо от Хари, в което той й пишел, че е заминал без нея.
След разкритията на пастор Келерган двамата с Гахалоуд веднага се върнахме в щатската полиция в Конкорд, за да сравним писмото с последната страница от намерения с останките на Нола ръкопис -бяха идентични.
- Всичко е бил предвидил! - възкликнах аз. - Знаел е, че ще я напусне. Открай време е знаел.
Гахалоуд кимна.
- Когато тя му предлага да избягат, той знае, че няма да замине с нея. Не си се представя с петнайсетгодишно момиче, което да му усложнява живота.
- И все пак тя е чела ръкописа - забелязах.
- Разбира се, но смята, че това е роман. Не знае, че става дума за истинската им история и че краят е вече предрешен. Хари не я иска. Стефани Ларжиняк ни каза, че двамата са си пишели. Нола е чакала с нетърпение минаването на пощальона. В събота сутринта, денят на бягството, в който тя си въобразява, че ще тръгне към щастието с мъжа на живота си, за последен път проверява пощенската кутия. Иска да се увери, че няма някое забравено писмо, което да провали бягството им със съдържащата се в него информация. И намира писъмцето, в което той й казва, че всичко между тях е свършено.
Гахалоуд огледа плика на последното писмо.
- Има адрес, но няма нито марка, нито печат - рече той. - Трябва да е било пуснато направо в пощенската кутия.
- Искате да кажете, от Хари?
- Да. Несъмнено го е пуснал през нощта, преди да избяга надалече. Прави го може би в последната минута, през нощта на петък срещу събота. За да не дойде тя в мотела. За да разбере, че вече няма да има срещи. В съботата, като открива писмото, Нола изпада в дива ярост, декомпенсира, получава жесток пристъп и се самонаранява.
Паникьосаният татко Келерган за пореден път се укрива в гаража. Когато идва на себе си, тя прави връзката с ръкописа. И иска да получи обяснения. Взема ръкописа и тръгва за мотела. Надява се, че не е вярно, че Хари ще е там. Но по пътя среща Лутър. И нещата вземат лош обрат.
- А тогава защо Хари се връща в Орора на другия ден след изчезването?
- Той научава, че Нола е изчезнала. Оставил й е онова писмо и изпада в паника. Сигурно се безпокои и за нея, вероятно се чувства отговорен, но главно се бои някой да не сложи ръка на писмото или на ръкописа и да му създаде неприятности. Предпочита да е в Орора, за да следи развитието на ситуацията, може би дори да прибере някои компрометиращи го доказателства.
Трябваше да открия Хари. Непременно трябваше да говоря с него. Защо ми каза, че е чакал Нола, след като й е бил написал прощално писмо? Гахалоуд обяви всеобщо издирване на базата на извлечения от кредитни карти и телефонни разговори. Но кредитната карта на Хари не беше използвана, а телефонът му не отговаряше. Проверката на данните от митниците показа, че е напуснал страната през граничния пункт Дерби Лайн във Върмонт и е влязъл в Канада.
- Значи, е преминал границата с Канада - каза Гахалоуд. - Защо Канада?
- Той мисли, че там е раят на писателите - отвърнах. - В ръкописа, който ми е оставил, „Чайките на Орора“, накрая отива там с Нола.
Да, но ви напомням, че тази книга не казва истината. Не само че Нола е мъртва, ами и както изглежда, той никога не е възнамерявал да бяга с нея. А ви оставя ръкописа, в който с Нола се озовават в Канада. Та къде е истината?
- Нищо не разбирам! - признах ядосано. - Защо, да му се не види, е избягал?
- Защото крие нещо. Но не знаем какво точно.
В този миг наистина още не го знаехме, а и изненадите ни далеч не свършваха. Две важни събития скоро щяха да дадат отговори на въпросите ни.
Същата вечер съобщих на Гахалоуд, че на другия ден ще летя за Ню Йорк.
- Как така, прибирате се в Ню Йорк? Да не сте полудели, писателче, сега, когато му се вижда краят! Я дайте да ви конфискувам личната карта!
Усмихнах се.
- Няма да ви зарежа, сержант. Но вече е време.