Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Никога вече няма да се видим. Толкова ми липсвате.
Надявам се да бъдете щастлива.
Казвам си, че нашата история беше само сън и че е време да се събудим.
Ще ми липсвате цял живот.
Сбогом. Обичам ви така, както никога вече няма да обичам.
- Съответства на последната страница на „Произходът на злото“ - обясни ни тогава Келерган.
Кимнах. Познавах текста. Бях изумен.
- Откога знаете, че Хари и Нола са си пишели? - попита Гахалоуд.
- Разбрах едва преди няколко седмици. В супера попаднах на „Произходът на злото“. Отново го бяха пуснали в продажба. Не знам защо, но го купих. Имах нужда да прочета този роман, да се опитам да разбера. Скоро осъзнах, че вече съм чел някои изречения някъде. Страхотна сила притежава човешката памет. Замислих се и накрая се сетих: писмата, които бях намерил в стаята на Нола. Не ги бях докосвал от трийсет и три години, но явно са се били запечатали нейде в главата ми. Препрочетох ги и разбрах... Заради това ужасно писмо, сержант, дъщеричката ми се побърка от мъка. Лутър Кейлъб може и да е убил Нола, но за мен Куебърт е не по-малко виновен. Без тази криза тя може би нямаше да избяга от къщи и да срещне Кейлъб.
- И затова отидохте при Хари в мотела... - заключи Гахалоуд.
- Да! Трийсет и три години съм се питал кой е писал тези проклети писма. А отговорът открай време е бил в библиотеките на цяла Америка. Отидох в Сий Сайд Мотел и се скарахме. Толкова бях бесен, че се върнах да си взема пушката, но когато отново отидох в мотела, беше изчезнал. Мисля, че щях да го убия. Той знаеше колко крехка е тя и не я е пощадил!
Стори ми се, че падам от небето.
- Какво искате да кажете с това той знаеше? - попитах.
- Той знаеше всичко за Нола! Всичко! - извика Дейвид Келерган.
- Имате предвид, че Хари е знаел за психотичните кризи на Нола?
- Да! Бях в течение на посещенията й в Гуз Коув, където тя понякога ходеше с пишещата си машина. Останалото не ми беше известно, разбира се. Дори ми се струваше полезно за Нола, че се познава с писател. Беше през лятната ваканция и това запълваше времето й. Докато този злощастен писател не дойде да се заяжда с мен, защото мислеше, че жена ми я бие.
- Хари е идвал при вас през онова лято?
- Да. В средата на август. Няколко дни преди Нола да изчезне.
*
15 август 1975 г.
Било средата на следобеда. От прозореца на кабинета си преподобният Келерган забелязал черен шевролет да спира на паркинга на църквата. Хари Куебърт слязъл от колата и с бърза крачка се отправил към главния вход на сградата. Пасторът се запитал каква ли е причината за това посещение - откакто бил пристигнал в Орора, Хари Куебърт никога не бил идвал в храма. Чул захлопването на входната врата, после стъпките в коридора и след няколко мига писателят се появил на прага на кабинета му.
- Добър ден, Хари - казал той. - Каква приятна изненада.
- Добър ден, преподобни. Удобно ли е?
- Напълно. Заповядайте, моля ви.
Хари влязъл в стаята и затворил вратата зад себе си.
- Всичко наред ли е? - попитал преподобният Келерган. - Не изглеждате добре.
- Дошъл съм да поговорим за Нола.
- О, тъкмо исках да ви благодаря. Знам, че понякога ви ходи на гости, и винаги се връща в много ведро настроение. Надявам се, че не ви пречи... Благодарение на вас добре си уплътнява свободното време.
Изражението на Хари оставало сериозно.
- Плачеше, когато дойде тази сутрин. Разказа ми всичко за жена ви...
Преподобният побледнял.
- За... за жена ми? Какво ви каза?
- Че я бие! Че й потапя главата в леген с ледена вода!
- Хари, аз...
- Не отричайте, знам всичко.
- Хари, не е толкова просто... Аз...
- Не е просто? Сега да не започнете да ме убеждавате, че мъченията си имат основателна причина? Ще отида в полицията, преподобни. Всичко ще им разкажа.
- Не, Хари... Само не това...
- Напротив, ще отида. Какво си мислите? Че няма да посмея да ви издам, защото сте духовник? Но вие сте нищожество! Що за човек трябва да сте, за да оставяте жена си да пребива дъщеря ви?
- Хари, изслушайте ме, моля ви. Мисля, че има ужасно недоразумение и че трябва да поговорим спокойно.
*
- Не знам какво Нола беше разказала на Хари - обясни преподобният. - Хари не бе първият, който подозираше, че нещо не е наред, но дотогава си бях имал работа само с нейни приятелки, деца, с които лесно можех да се оправя. Сега беше различно. Наложи се да му призная, че майката на Нола съществува само в главата й. Помолих го да не казва на никого, обаче той започна да се меси в неща, които не го засягаха, и да ми нарежда какво да правя със собствената си дъщеря. Искаше да я лекувам! Казах му да си гледа работата... А две седмици по-късно тя изчезна.