Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
*
30 август 1969 г.
Потънал в дълбок сън, Джереми Луис не чул звънеца. Жена му Матилда отишла да отвори и веднага го събудила. Било четири часът сутринта. „Джереми, събуди се! - казала тя със сълзи на очи. - Станало е нещо лошо... Преподобният Келерган е тук. Имало е пожар. Луиза е... мъртва е!“
Луис скочил от леглото си. Заварил преподобния в дневната, обезумял, рухнал, облян в сълзи. Матилда отишла да сложи Нола да спи в стаята за гости.
- Господи! Дейвид, какво стана? - попитал Луис.
- Имаше пожар... Къщата изгоря. Луиза е мъртва. Мъртва е!
Дейвид Келерган не успявал да си възвърне спокойствието. Седял в едно кресло и сълзите се стичали по лицето му. Цялото му тяло треперело. Джереми Луис му сипал голяма чаша уиски.
- А Нола? Добре ли е? - попитал той.
- Да, слава богу. Лекарите я прегледаха. Нищо й няма.
Очите на Джереми Луис се изпълнили със сълзи.
- Господи... Дейвид, каква трагедия. Каква трагедия!
Поставил ръце на раменете на приятеля си, за да го поуспокои.
- Не знам какво се е случило, Джереми. Бях при една умираща енориашка. Като се върнах, къщата гореше. Пламъците бяха вече огромни.
- Вие ли извадихте Нола?
- Джереми, трябва да ви кажа нещо.
- Какво? Кажете ми всичко, с вас съм!
- Джереми:.. Когато стигнах до къщата и видях пламъците... Целият етаж гореше! Исках да се кача да потърся жена си, но стълбите пламтяха! Нищо не можах да сторя! Нищо!
- Небеса... А Нола?
Дейвид Келерган направи жест на отвращение.
- Казах на полицията, че съм се качил горе, че съм извел Нола от къщата, но не съм могъл да се върна за жена си...
- И това не е ли истината?
- Не, Джереми. Когато пристигнах, къщата гореше. А Нола... Нола пееше под навеса.
На другата сутрин Дейвид Келерган се усамотил с дъщеря си в стаята за гости. Искал най-напред да й обясни, че майка й е мъртва.
- Миличка - казал той, - спомняш ли си нещо за снощи? Имаше пожар, помниш ли?
- Да.
- Стана нещо много страшно. Много страшно и много тъжно, което много ще те наскърби. Мама е била в стаята си, когато е започнал пожарът, и не е могла да избяга.
- Да, знам. Мама е мъртва - обяснила Нола. - Тя беше лоша. Затова запалих стаята й.
- Моля? Но какво говориш?
- Влязох в стаята й, тя спеше. Имаше лош вид. Лоша мама! Лоша мама! Исках да умре. Затова взех кибрита от скрина й и подпалих завесите.
Нола се усмихвала на баща си, а той я помолил да повтори. И Нола повторила. В този миг Келерган чул подът да проскърцва и се обърнал. Луис бил дошъл да види как е малката и бил чул всичко.
Затворили се в кабинета.
- Нола е подпалила къщата? Нола е убила майка си? - възкликнал Луис изумен.
- Шт! Не толкова високо, Джереми! Тя... тя... казва, че е подпалила къщата, но боже мой, това не може да е вярно!
- Нола има ли демони? - попитал Луис.
- Демони ли? Не, не! Може да се е случвало с майка й да сме забелязвали понякога у нея нещо странно, но нищо особено лошо.
- Нола е убила майка си, Дейвид. Давате ли си сметка колко сериозно е положението?
Дейвид Келерган треперел. Плачел, виел му се свят, в главата му царяла пълна бъркотия. Повдигало му се. Джереми Луис му подал хартиен плик, за да се облекчи.
- Не казвайте нищо на полицията, Джереми, умолявам ви!
- Но нещата са много сериозни, Дейвид!
- Не им казвайте! В името на небето, не им казвайте. Ако полицията узнае, ще изпратят Нола в поправителен дом или кой знае къде. Тя е само на девет години...
- Тогава трябва да я лекуваме - казал Луис. - Нола е обладана от Дявола, трябва да я излекуваме.
- Не, Джереми! Не това!
- Трябва да я подложим на екзорсизъм, Дейвид. Това е единственият начин да я отървем от Лукавия.
*
- Аз я подложих на екзорсизъм - обясни пастор Луис. - В продължение на няколко дни се опитвахме да прогоним Демона от тялото й.
- Ама какъв е този кошмар? - прошепнах аз.
- Добре де - възмути се Луис. - Защо сте толкова скептични? Нола не беше Нола. Дяволът бе обладал тялото й!
- Какво й направихте? - изръмжа Гахалоуд.
- Обикновено молитвите са достатъчни, сержант!
- Нека отгатна. В този случай не са били достатъчни!
- Дяволът беше силен! Затова й потопихме главата във ведро със светена вода, за да се справим с него.
- Давенето - казах аз.
- Но и това се оказа недостатъчно. Тогава, за да поразим Демона и да го накараме да напусне тялото на Нола, прибягнахме до удари.
- Били сте малката? - избухна Гахалоуд.
- Не, не малката, Лукавия!
- Вие сте луд, Луис!
- Трябваше да я освободим! И мислехме, че сме успели. Но Нола започна да получава някакви пристъпи. С баща й поживяха известно време у нас и малката стана неконтролируема. Започна да вижда майка си.