Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Време за какво?
- За гласуване. Америка има среща с Историята.
На 5 ноември 2008 година по обед, когато Ню Йорк все още празнуваше избирането на Обама, аз имах среща с Барнаски. Щяхме да обядваме в „У Пиер“. Победата на демократите му бе подобрила настроението. „Обичам черните! - каза ми. - Обичам красивите черни! Ако ви поканят в Белия дом, вземете ме със себе си! Хубаво, какво толкова важно имате да ми казвате?“
Разказах му какво бях открил за Нола, за диагнозата й детска психоза, и той светна.
- Значи, сцените, в които описвате малтретирането... всъщност самата Нола си нанася побои и се дави?
- Да.
- Но това е забележително! - прогърмя гласът му в ресторанта. -Книгата ви полага основите на нов жанр! Читателят изживява момент на безумие, след като персонажът на майката съществува, без да съществува. Вие сте гений, Голдман! Гений!
- Не, просто се издъних. Хванах се на въдицата на Хари.
- Хари е знаел?
- Да. И сега е изчезнал от лицето на земята.
- Как така?
- Ненамираем е. Явно е преминал границата с Канада. Оставил ми е само едно неразбираемо послание и един неиздаден ръкопис за Нола.
- Държите ли правата?
- Моля?
- На неиздадения ръкопис, държите ли правата? Купувам ги!
- Но по дяволите, Рой! Не е там въпросът!
- О, пардон. Само питах.
- Липсва ми една подробност. Има нещо, което не разбирам. Тази история е детската психоза, изчезването на Хари. Липсва частица от пъзела, знам това, ала не мога да я открия.
- Вие сте неспокойна душа, Маркъс, а вярвайте ми, няма полза да се тревожите. Идете на гости на доктор Фройд и му поискайте да ви предпише успокоителни хапчета. Аз от моя страна ще се свържа с пресата, ще изготвим комюнике за болестта на момичето, ще внушим на всички, че сме го знаели от самото начало и че това е бил специалитетът на заведението - начин да покажем, че понякога истината е другаде и че не трябва да се задоволяваме с първите впечатления. Тези, които са ви плюли, ще станат за смях, а вие ще се превърнете в голям новатор. Отново ще се заговори за книгата ви и продажбите ще скочат. Защото с този удар дори онези, дето не са имали никакво намерение да я купят, няма да могат да сдържат любопитството си и ще пожелаят да разберат как сте представили майката. Голдман, вие сте гений. Аз плащам обяда.
Направих гримаса и казах:
- Не съм убеден, Рой. Бих искал да разполагам с време още малко да се поровя.
- Но вие никога не сте достатъчно убеден, приятелю! Нямаме време да ровим, както се изразявате. Вие сте поет, мислите си, че отминаващото време има смисъл, докато всъщност отминаващото време е идентично или със спечелените, или с изгубените пари. И аз съм страстен привърженик на първата възможност. А вие може би сте в течение, че от вчера имаме нов президент, красив, чернокож и много популярен. По моите изчисления ще чуваме да се говори за него по всякакъв повод в продължение на една седмица. Седмица, през която ще има място единствено за него. Така че през този период е излишно да си общуваме с медиите, можем да получим само някое антрефиле в рубриката за премазаните кучета. Ще се обърна към пресата след седмица, а това ви оставя малко време. Освен, разбира се, ако някой отбор южняци с островърхи шапки не очисти новия ни президент, което ще ни попречи да излезем на първа страница поне още месец. О, да, цял един месец. Представете си катастрофата - след месец идват коледните празници и тогава никой няма да обръща внимание на нашите истории. Следователно след една седмица разпространяваме историята с детската психоза. С притурки към вестниците и всичко, както му се полага. Ако имах още време, щях спешно да издам малка книжка за родителите. От рода на „Как да открием детската психоза, или как да избегнем детето ни да стане втора Нола Келерган и да не ни изгори живи, докато спим“. Ще се купува като топъл хляб. Но все едно, нямаме време.
Имах само една седмица, преди Барнаски да изплюе камъчето. Една седмица, за да разбера това, което още ми се изплъзваше. Изминаха четири дни. Четири безплодни дни. Непрекъснато се обаждах на Гахалоуд, който не желаеше да се признае за победен. Разследването беше в задънена улица, а той тъпчеше на едно място. После, в нощта на петия ден, едно събитие щеше да промени развоя на разследването. Беше 10 ноември, малко след полунощ. По време на дежурство полицаят от пътната полиция Дийн Форсит забелязал, че на пътя Монтбъри - Орора една кола преминава на червено и се движи с превишена скорост. Това би могло да е банално нарушение и полицаят щял да се задоволи с обикновена глоба, ако поведението на водача, който изглеждал възбуден и силно се потял, не го заинтригувало.