Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Една вечер в края на 1953 година Дейвид Келерган отишъл да вечеря в един малък ресторант близо до църквата. Настанил се на бара, както често правел. Младата жена до него, която не бил забелязал, внезапно се обърнала и като го познала, му се усмихнала.
- Добър ден, преподобни - казала тя.
Той малко смутено се усмихнал в отговор.
- Извинете ме, госпожице, познаваме ли се?
Тя се разсмяла и разтърсила русите си къдрици.
- Аз съм от вашите енориаши. Казвам се Луиза. Луиза Бонвил.
Притеснен, задето не я бил познал, той се изчервил, а тя се заляла
от смях. За да прикрие смущението си, той запалил цигара.
- Може ли и на мен една? - попитала тя.
Той й поднесъл пакета.
- Няма да кажете на никого, че пуша, нали, преподобни? - прошепнала Луиза.
Той се усмихнал.
- Обещавам.
Луиза била дъщеря на един от градските първенци. С Дейвид започнали да излизат и скоро се влюбили един в друг. Всички казвали, че са великолепна и хармонична двойка. Оженили се през лятото на 1955 година. Сияели от щастие. Искали да имат много деца, поне шест, три момчета и три момичета, весели и засмени, които да оживят къщата на Лоуър Стрийт, където младата двойка Келерган се била нанесла. Но Луиза не успявала да забременее. Тръгнала по консултации със специалисти, отначало без успех. Накрая, през лятото па 1959-а, лекарят й съобщил добрата вест - била бременна.
На 12 април 1960 година, в многопрофилната болница в Джаксън Луиза Келерган родила своето първо и единствено дете.
- Момиче е - съобщил лекарят на Дейвид Келерган, който нервно се разхождал в коридора.
- Момиче! възкликнал преподобният Келерган, засиял от щастие.
И побързал да отиде при жена си, която притискала новороденото до гърдите си. Прегърнал я и се загледал в бебето, което още не било отворило очи. Щяло да е русичко, като майка си.
- Да я наречем ли Нола? - предложила Луиза.
Преподобният намерил, че това е много красиво име, и кимнал.
- Добре дошла, Нола - казал той на дъщеря си.
През следващите години семейство Келерган било давано за пример по всякакъв повод. Заради добротата на бащата, заради нежността на майката, заради чудесната им дъщеря. Дейвид Келерган не пестял усилията си. Той преливал от идеи и проекти, винаги подкрепяни от жена му. През летните недели ходели на пикник в Общността на Новата църква на Спасителя от приятелски чувства към пастор Джереми Луис, с когото Дейвид Келерган поддържал тесни връзки, откакто преди почти десет години се били запознали в един ветровит и дъждовен ден. Хората, с които общували по това време, говорели с възхищение за щастливото семейство Келерган.
*
- Не съм познавал по-щастливи хора от тях - каза ни пастор Луис. Дейвид и Луиза изпитваха един към друг невероятна любов. Беше истинско чудо. Сякаш Бог ги бе създал да се обичат. Освен това бяха забележителни родители. Нола беше изключително дете, живо, прелестно. Бяха семейство, което ви кара да искате и вие да имате такова и ви вдъхва вечна надежда в човешкия род. Прекрасно бе да ги гледаш. Особено в отвратителната атмосфера в Алабама през шейсетте, годините на сегрегацията.
- Но всичко рухна - вметна Гахалоуд.
- Да.
- Как?
Настъпи дълго мълчание. Лицето на пастор Луис помръкна. Неспособен да стои на едно място, той стана и направи няколко крачки из стаята.
- Защо трябва да говорим за всичко това? - попита. - Беше толкова отдавна...
- Преподобни Луис, какво се случи през шейсет и девета година? Пасторът се обърна към един голям кръст, закачен на стената, и каза:
- Изгонихме демоните от нея. Но не мина добре.
- Какво? За какво говорите?
- За малката... Малката Нола. Изгонихме демоните от нея. Беше истинска катастрофа. Мисля, че у нея имаше твърде много от Дявола.
- Какво се опитвате да ни кажете?
- Пожарът... Нощта на пожара. През онази нощ нещата не се развиха точно както Дейвид Келерган е разказал на полицията. Той наистина беше при една умираща енориашка. И когато се прибрал у дома към един през нощта, къщата горяла. Но... Как да ви го кажа... Не било точно както Дейвид Келерган разказал на полицията.