Истината за случая Хари Куебърт

- А на трийсети август какво стана?

- Получи жестока криза. Никога не я бях виждал в такова състояние. Опитах се да я успокоя, но нищо не постигнах. Тогава се укрих в гаража и се заех да поправям проклетия мотор. Пуснах си музика възможно най-силно. Стоях там голяма част от следобеда. Знаете продължението. Когато отидох да я видя, тя вече не беше там. Излязох да обиколя квартала и чух, че били забелязали ранено момиче близо до Сайд Крийк. Разбрах, че положението е сериозно.

- Какво си помислихте?

- Честно казано, отначало помислих, че Нола е избягала от къщи и че носи следи от това, което сама си е причинила. Помислих, че Дебора Купър е видяла Нола в разгара на кризата й. В края на краищата беше трийсети август, датата на пожара в къщата ни в Джаксън.

- Беше ли имала и други подобни пристъпи на същата дата?

- Не.

- Какво тогава би могло да отключи такава криза?

Дейвид Келерган се поколеба, преди да отговори. Травис Дон разбра, че трябва да го насърчи.

- Ако знаеш нещо, Дейвид, трябва да ни го кажеш. Много е важно. Направи го за Нола.

- Когато през онзи ден влязох в стаята й и нея я нямаше, намерих на леглото й един разпечатан плик. Надписан с нейното име. Вътре имаше писмо. Прощално писмо.

- Писмо? Но ти никога не си ни споменавал за това писмо! възкликна Травис.

- Защото беше написано от мъж, чийто почерк сочеше, че едва ли е на възраст да изживява любовна история с дъщеря ми. Какво искаш? Целият град да мисли Нола за пачавра? В онзи момент бях сигурен, че полицията ще я намери и ще я доведе вкъщи. Тогава вече щях да я лекувам! Истински!

- И кой беше авторът на това прощално писмо? - попита Гахалоуд.

- Хари Куебърт.

Замълчахме поразени. Пастор Келерган стана и излезе за малко. После се върна с картонена кутия, пълна с писма.

- Намерих ги след изчезването й, скрити в стаята й зад една разклатена летва. Нола си беше писала с Хари Куебърт.

Гахалоуд взе едно от писмата и бързо го прегледа.

- Откъде знаете, че е от Хари Куебърт? - попита той. - Не са подписани...

- Знам, защото... Защото тези текстове фигурират в книгата му. Порових из кутията. В нея наистина бяха писмата, цитирани в

„Произходът на злото“, поне писмата, получени от Нола. Всичко беше вътре: писмата, в които говореха за тях двамата, писмата, до-като тя е била в клиниката „Шарлотс Хил“. Отново видях ясния и съвършен почерк от ръкописа, бях почти ужасен - всичко това бе съвсем реално.

- Ето го прословутото прощално писмо - каза пастор Келерган и подаде един плик на Гахалоуд.

Той го прочете, после ми го даде.

Любима моя,

Това е последното ми писмо. Това са последните ми думи.

Пиша ви, за да ви кажа сбогом.

От днес нататък вече няма да има „ ние “.

Влюбените се разделят и повече не се събират.

Така свършват любовните истории.

Любима моя, ще ми липсвате. Толкова ще ми липсвате.

Очите ми плачат. Всичко в мен гори.