Истината за случая Хари Куебърт

Тази сутрин Дениз пристигна в офиса в осем часа с пуловер с лика на Обама, чаша с лика на Обама, значки с лика на Обама и пакет стикери с лика на Обама. „О, вие вече сте тук, Маркъс - каза ми, като влезе в антрето и видя, че навсякъде свети. - Бяхте ли навън снощи? Каква победа! Донесох ви стикери за колата.“ Докато говореше, тя остави нещата си, пусна кафе машината и изключи телефонния секретар, после влезе в моя кабинет. Като видя в какво състояние е стаята, се ококори и възкликна:

- Маркъс, за бога, какво е ставало тук?

Седях на стола си и съзерцавах една от стените, която през част от нощта бях претапицирал с бележките и схемите от разследването. Бях прослушвал и записите на Хари, на Нанси Хатауей, на Робърт Куин.

- Има нещо в тази история, което не разбирам - казах аз. - Напрало ме побърква.

- Тук ли прекарахте нощта?

- Да.

- О, Маркъс, а аз си мислех, че сте навън и се забавлявате. От толкова отдавна не сте се забавлявали. Романът ли ви тормози?

- Това, което открих миналата седмица, ме тормози.

- Какво сте открили?

- Там е работата, че не съм сигурен. Какво правите, когато откриете, че човек, от когото винаги сте се възхищавали и ви е служил за пример, ви е предал и ви е лъгал?

Тя поразмисли, после отвърна:

- Случвало ми се е. С първия ми съпруг. Заварих го в леглото с най-добрата ми приятелка.

- И какво направихте?

- Нищо. Не казах нищо. Не направих нищо. Това стана в Хамптънс, бяхме отишли да прекараме края на седмицата с най-добрата ми приятелка и съпруга й в хотел на брега на океана. В съботата, в късния следобед излязох да се разходя покрай океана. Сама, защо-то съпругът ми бил уморен, така ми каза. Прибрах се доста по-рано от предвиденото. В крайна сметка самотната ми разходка не се бе оказала толкова приятна. Върнах се в стаята ни, отворих вратата с магнитната карта и ги видях в леглото. Той лежеше върху нея, върху най-добрата ми приятелка. С тия магнитни карти можете да влезете, без да вдигнете и най-малкия шум. Те нито ме видяха, нито ме чуха. Погледах ги малко, погледах съпруга си, който се тресеше като луд, за да я накара да стене като кученце, после тихо напуснах стаята, отидох да повърна в тоалетната на партера и отново излязох на разходка. Прибрах се час по-късно. Съпругът ми беше в бара на хотела, пиеше джин и се смееше с мъжа на най-добрата ми приятелка. Нищо не казах. Вечеряхме заедно. Държах се сякаш нищо не е било. Вечерта той заспа като къпан, обясни ми, че бил изтощен. Аз пак нищо не казах. И така шест месеца.

- И тогава поискахте развод.

- Не. Той ме напусна заради нея.

- Съжалявате ли, че не сте направили нищо?

- Всеки ден.

- Значи, трябва да действам. Това ли се опитвате да ми кажете?

-Да. Действайте, Маркъс. Не ставайте жалка измамена гъска като моя милост.