Хюрем. Московската наложница

Хафса султан не очакваше такъв отговор. Трябваше да спечели време, за да събере мислите си.

— Как така? — попита.

— И аз исках да поговоря и да се допитам до вас за това.

— Слушам те, дъще — заинтригувано я подкани валиде султан.

— Ние разбрахме, че в дома на господаря ни по-възрастните първи вземат думата. Нека преди нас нашата майка каже, каквото е имала наум.

Хафса султан реши, че няма нужда от увъртане — да става, каквото има да става.

— Виж, дъще, зная, че Гюлбахар сбърка. Когато Селим хан ме доведе като наложница от Крим след Айше хатун, тя не се отнесе с мен, както направи Гюлбахар с теб.

Гласът на жената беше мек, но Хюрем веднага усети заплахата, която тегнеше във всяка сричка. Отвори уста, за да възрази, но жената ѝ попречи, вдигайки ръка.

— Замълчи и ме изслушай докрай, Хюрем.

Момичето успя да запази външно спокойствие, макар изреченото да я зашлеви като бич.

— Айше се съгласи да дели с мен мъжа си, на когото бе родила две деца. И аз се примирих да деля с нея Селим. Какво друго можехме да сторим? Айше беше дадена на Свирепия от баща ѝ — кримския хан Менгли Герай. Кримското ханство можеше да се предпази от османско нашествие само чрез това сродяване. Айше нямаше право да каже, че не иска Селим.

Хафса султан се протегна, взе чашата и отпи глътка шербет.

Хюрем трескаво пресмяташе докъде ще доведе този разговор и тъкмеше наум подходящ отговор.

— А аз бях наложница. Без никакви права…

Хюрем пак се опита да възрази, но жената отново я спря.

— На кого можех да възразя или да се противопоставя? А Айше, която не бе успяла да роди син на османския падишах, на кого можеше да се оплаче? Кой щеше да я послуша дори да се залееше в сълзи?

Докато отпиваше още една глътка от сиропа, Хафса султан обмисляше как тактично да каже онова, което всъщност искаше. Не се съмняваше, че синът ѝ я уважава, но той все пак бе владетел — своенравен и непредсказуем. Не искаше в резултат на някоя лукава дума на Хюрем да бъде изпратена в заточение, както Гюлбахар. А такава опасност имаше, щом ставаше дума за Хюрем.

— Айше ханъм се грижеше за мен като по-голяма сестра. Научи ме на правила и порядки. Тя бе до мен, когато раждах Сюлейман. Не хранеше ревност в сърцето си, но дори и да не е било така, не го показа. Ето защо, когато Ай Бала хатун те изпрати като повереница на Гюлдане султан, майката на Айше хатун, ние с уважение приехме да се грижим за теб.

Хюрем лепна на лицето си благодарствена усмивка.

— Пък и те обикнахме — додаде валиде султан. — Видяхме в теб наложницата Хафса, представена на султан Селим. Спомнихме си за дълга си към сподвижничката ни Айше хатун. Обаче Гюлбахар хасеки не можа да бъде като Айше. Държа се като дете и загуби, а ти беше зряла и спечели.

Жената отново си пое дъх. По лицето ѝ се изписа притеснение, защото се затрудняваше да каже онова, което си бе наумила. А Хюрем вече разбираше накъде клонят приказките на Хафса султан.