Приключенията на Казанова

Едва пристигнал във Венеция, аз отидох у госпожа Орио, но намерих къщата празна. Един съсед ми разказа, че адвокатът Роза се оженил за нея и тя живеела при него. Веднага се отправих натам и бях приет с радостно ликуване. Като първа новина ми бе съобщено, че Нанета станала графиня Р. и живеела със съпруга си в Гуастала105.

Двадесет и четири години по-късно видях най-възрастния й син като отличен офицер в служба на инфант-херцога на Парма.

Мартина била докосната от божествената милост и станала монахиня в Мурано. Две години по-късно получих от нея едно тържествено писмо, в което тя ме заклеваше в името на Исуса Христа и на Пресветата Дева да не се явявам пред очите й. Казваше ми, че трябвало да ми прости престъплението, което съм извършил, като съм я прелъстил и била щастлива заради това задължение, понеже разкаянието, с което престъплението ми я било изпълнило, я правело сигурна, че тя ще постигне блаженството на избраните. Накрая ме уверяваше, че ще моли непрестанно Бога за моето спасение.

Не я видях повече, но тя ме видя в 1754 година, както ще съобщя на съответното място.

Госпожа Манцони беше все още същата. Беше ми предсказала, че няма да остана във войската и когато й казах, че съм решен да сменя професията си, тъй като не мога да понеса извършената спрямо мен неправда, тя тъй се разсмя, че трябваше да се хване за корема. Попита ме каква професия възнамерявам да започна, когато сваля шпагата. Казах й, че искам да стана адвокат. Тя отново започна да се смее, като ми каза, че за това било вече късно. Но аз бях едва на двадесет години.

Когато се представих на господин Гримани, бях приет добре, но когато се осведомих за брат ми Франческо, той ми каза, че го държал в укреплението Сант Андрея, същото, в което беше наредил да ме поставят преди пристигането на епископа от Марторано.

— Той работи там за майора. Възпроизвежда картини на сражения от Симонети, за които майорът му плаща. По този начин печели прехраната си и ще стане същевременно добър художник.

— Но нали не е затворен?

— В известен смисъл, да, понеже не бива да напуска укреплението. Майорът се нарича Спиридион и е приятел на Рацета, комуто той на драго сърце направи услугата да се грижи за вашия брат.

Отвратително беше, че този съдбоносен Рацета трябваше да бъде палач на цялото ми семейство, но прикрих чувствата си и само казах:

— Сестра ми още ли е при него?

— Не, тя е в Дрезден при вашата майка.

Тази вест ме зарадва.

Сбогувах се сърдечно с господин Гримани и се отправих към укреплението Сант Андрея. Намерих там брат ми с четка в ръка, той не беше доволен от съдбата си, но се радваше на добро здраве. След като се прегърнахме, попитах го какво престъпление е извършил, та са го затворил по такъв начин.