Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
За легиона това означаваше смъртна присъда. Легионът може да изкара без храна в продължение на няколко дни, но без вода хората ще отпаднат много бързо и няма да са в състояние да се бият.
— Бях толкова сигурен, че трябва да продължим да се отбраняваме — каза Красус, — за да задържим още няколко минути. Мислех, че всеки момент стените ще бъдат готови и ние ще се скрием зад тях, както преди. Мислех, че трябва да нанесем масиран удар, че Гвардията ще ни подкрепи.
Той посочи към пострадалия си брат. Максимус беше покрит с бял чаршаф, за да, Маркус беше сигурен в това, предпазят изгорялата му кожа от мръсотия и прах.
— Макс беше прав — каза Красус. — Бях твърде самоуверен, Маркус. И той пострада по моя вина. Отново.
Маркус известно време гледаше в тила на младия човек. Ако лейди Акватайн го видеше такъв, трудно би могла да скрие задоволството си. В това състояние той не представляваше никаква заплаха за това нейното протеже Арнос да обере всички лаври на тази кампания.
На нея вероятно дори и през ум не й беше минало, че при сегашните обстоятелства не ставаше въпрос за присвояване на лаври и почести, с изключение на посмъртни, разбира се.
Той заобиколи младия офицер, застана с лице пред него, отдаде чест и със замах го удари по лицето.
Красус примигна изненадано и, невероятно шокиран, впери поглед в Първото копие. Ударът не беше лек шамар — от долната устна на младия мъж потече кръв.
— Враните да ви вземат, сър — тихо каза Маркус. — Вие сте капитанът на легиона. А не млада жена, ридаеща за съпруга си, който е заминал на война. Така че си избършете сополите и си завлечете задника на полето, докато още повече бойци не са се озовали редом до брат ви.
Красус смаяно го гледаше. Маркус си помисли, че на този млад мъж му говорят по този начин за първи път в живота му.
— Стани — изръмжа Маркус. — Станете, сър!
Красус бавно се надигна. Маркус го погледна в очите и отново поздрави, удряйки с юмрук по гърдите си.
Красус му отговори със същото. Той изучава Маркус с поглед известно време, след което бавно кимна и тихо каза:
— На края на силите си, без вода и храна.
— Да, сър.
— А Гвардията?
— Говорих с Първото им копие, сър. Те са в по-лошо състояние и от нас. За всякакви ефективни контраатаки можем да използваме само рицари. Гвардейците използват различна форма на шлемовете, без забрала, и тези коси ги разсичат като хартия. Те имат по-малко ранени, но много повече мъртви.
— Заповеди от сенатора? — попита Красус.
Маркус отрицателно поклати глава.
— Другите капитани?
— От тях също няма нито дума, сър.
Красус си пое дълбоко дъх.
— Струва ми се, че наистина имаме нужда от поне някакъв план.
— Както кажете, капитане.
— Изпратете куриери до сенатора и другите капитани — каза Красус. — Със съобщение, че съм подготвил палатка за него и неговите хора и съм готов да ги приема веднага.
Маркус отдаде чест и се насочи към изхода.
— Маркус — тихо го повика Красус.
Той спря, без да се обръща.
Красус понижи гласа си до шепот, който можеха да чуят само двамата.
— Няма да можем да се измъкнем от този хълм, нали?
Маркус тежко въздъхна.
— Така изглежда, сър.
Красус кимна.
— Благодаря — каза той.
Маркус излезе да изпълни инструкциите му, въпреки че беше готов да позволи на канимите да го убият, ако първо му обещаят да го оставят малко да поспи.
Глава 47
Отрядът изскочи от засадата край пътя: дузина каними и два пъти повече хора в износената екипировка на Свободния алерански легион.
В един момент никой не се виждаше, а в следващия цял арсенал бе насочен към гърдите на Тави.
— Е — нетърпеливо изсумтя Тави, докато дърпаше поводите на коня си, — крайно време беше…
Един от хората отвори уста да говори, но примига изненадано и се втренчи в Тави, шокиран от подобно обръщение. Тави го погледна за миг и реши, че е най-удобната мишена за атака.
Ако не се справи успешно със словесна атака срещу първия пост под Мастингс, може да му отнеме часове и дни да стигне до Насаг, а се съмняваше майка му и Арарис да имат толкова време.