Съдбовният кораб [bg]

Писмото приключваше с поредна върволица от искрени комплименти и благопожелания, както и неособено тънкото напомняне, че Кенит трябва да благодари на Синкюр Фолдин за получаването на тези вести. Най-отдолу имаше сложен подпис в два цвята мастило, последван от неуместен послепис, в който мъжът ликуваше колко напращяла е Алисъм с плода на Соркор.

Кенит захвърли свитъка на писалището си и остави проклетото нещо да се навие. Соркор и останалите събрали се в каютата му упорито чакаха да чуят новините. Вестоносецът бе следвал изричните заповеди на Фолдин да достави съобщението на Соркор, така че той да може да го занесе незабавно на капитан Кенит, вероятно за да може да се възхити на интелигентността и предаността на тъста си.

Или имаше и нещо друго? Възможно ли беше Соркор или Синкюр Фолдин да подозират какво означаваха тези новини за Кенит? Беше ли имало и друго писмо, предназначено само за очите на Соркор, в което Фолдин му повеляваше да наблюдава реакцията на капитана си? За момент го заглождиха съмнение и подозрение, но само за момент. Соркор не можеше да чете. Ако Фолдин бе искал да въвлече зет си в заговор срещу Кенит, бе избрал грешното средство.

Първият път, когато Кенит прочете името и описанието на живия кораб, сърцето му бе подскочило в гърдите. Беше се принудил да запази дишането си равномерно и изражението си спокойно. Бавният повторен прочит на страницата му бе дал време да овладее гласа и поведението си. Имаше много въпроси, които изискваха отговор. Подозираше ли Фолдин връзката? Ако беше така, тогава как? Той не я споменаваше, освен ако частта за моряците, скочили от борда на Парагон, не беше намек. Знаеха ли въпросните моряци и бяха ли се разприказвали? Тази Алтея Вестрит, знаеше ли и ако да, възнамеряваше ли някак да използва Парагон като оръжие срещу него? Ако се знаеше, колко разпространено беше това знание? Беше ли отвъд убиването на няколко мъже и повторното потъване на кораб?

Нима миналото му никога нямаше да остане потопено?

За един безумен момент Кенит си предложи път за бягство. Не беше нужно да се връща в Заграба. Имаше жив кораб под краката си и флота от змии на разположение. Можеше да изостави всичко и да отиде където и да е — навсякъде, където имаше вода, и пак да осъществи съдбата си. Щеше да му се наложи да започне всичко отначало, разбира се, да установи репутацията си, но змиите щяха да подсигурят всичко да се случи бързо. Той вдигна за кратко поглед и огледа хората в стаята си. За съжаление, всички трябваше да умрат. Дори Уинтроу, помисли си той в пристъп на болка. И щеше да му се наложи да се отърве от целия си екипаж и някак да ги замени. И въпреки всичко, корабът пак щеше да знае кой е бил…