![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Невал издиша със съскане, докато подръпваше брадата си. Тали. Старата господстваща сила. Толкова относно слуховете за връщане към независимите държави. Май просто заменяха един господар с друг. Тъй да бъде. Жителите на Коун бяха прочути с практичността си. Щяха да се присламчат — докато съдбата не се обърне.
— Много добре. Гротен, отведи ме при началника им, когато пристигнат.
— Слушам… о, господин Главен пълномощник.
Точно когато мудните пристанищни работници подритваха хвърлените от Загубата на Кет въжета, на пристана си проби път паланкин, носен от шестима извънредно високи мъже и ескортиран от десетима стражи със сопи и бичове. На бордовия парапет Улен стисна зъби, понеже знаеше кой е това — настоящият Главен грабител и кожодер на Коун, който и да бе тази година. Докато наблюдаваше, хората от охраната застанаха на дъските на мостчето, където работягите мързеливо се разтакаваха, и обидните подвиквания доведоха до блъскане, което доведе до удари, и скоро между работниците, зяпачите и охраната започна безразборен бой. Притиснатият в суматохата, тапициран в жълто паланкин, се клатеше като кораб в буря, а обитателят му крещеше:
— Коун посреща с добре дошли… своите освободители! Да… живее талийската войска! Отваряме портите си… за вашите благородни… воини!
Улен можеше само да сведе глава. Богове, Коун — как само мразеше града.
Същата нощ Урко потегли на запад начело на военна част с всички коне, преживели пътуването и в добро здраве. Заяви, че разузнава по търговския път за Хенг, но Улен знаеше, че избягва всякакво вземане-даване с управниците на Коун. Знаеше и защо — Урко би ги издушил до един. Наетите от Улен складове бяха рушащи се развалини, плувнали в зловонна слуз от развалена риба. Каруците се разпадаха още докато ги товареха. Конете бяха болни или грохнали, или и двете, като нямаше и едно животно, годно даже за леко разузнаване. Междувременно в торбите на секретарите му се трупаха такси, десятъци и сметки, прекомерни, надути и направо лъжливи. Имаше разписки за материали и труд по поправка на кораби, които дори не разпозна.
Междувременно В’тел построи Златните Моранти в редици и потегли, без да продума никому; Бала някак издейства за себе си отлична карета — вероятно заплашвайки някое семейство с проклятие — и се залепи за тях. Когато Улен уреждаше ариергарда и обозите, походната каса на Урко вече бе празна. Към края на престоя си Улен раздаваше книжни пари и разписки от името на управляващата Тройка на Тали. Невал Од’Ор и Сийга Вул, най-богатите пълномощници в Коун, го изпроводиха с омраза и с плющенето на цели шепи от книжните му пари на вятъра.
Изненада се, че запази добро настроение по време на цялото изпитание. Застанал с ариергарда, с ръце на юздите на мършавата и изранена бивша каруцарска кранта, купена на цената на грисийски боен кон, той подигравателно се поклони на Коун за сбогом — дано изгниеше в миазмите на собствената си развалена алчност. Понеже на тези търговски посредници, с късогледото им вторачване в незабавната печалба, не бе хрумнало, че щом Лигата превземе Хенг, обратният път към Унта минаваше през тях.
От някое време насам Треперко стоеше неподвижен на платформата за стрелба с лък върху най-западната кула на северната стена на Хенг. Фурията се радваше; не искаше той да я безпокои, докато тя прави изчисленията си.
— Ще погледнеш ли това… — изрече той със смайване в гласа.
— Какво?
Фурията не вдигна поглед от драсканиците си върху положената на скръстените й крака слюдена плочка.
— Нападат.
— Нищо не чувам.
— Погледни. Приготвят се.
Фурията въздъхна с досада, пусна парченцето тебешир в кесията и внимателно изправи изтръпналите си крака.
— Почти съвсем тъмно е, в името на Фандърей!
— Май са решили, че всяка помощ, която могат да получат, ще им бъде от полза.
Тя надникна навън, огледа талийските полеви укрепления и се подразни, че се налага да признае правотата на Треперко.
— Това се отнася и за нас — разсеяно каза тя, докато гледаше как огньовете светят по позициите, как издигаха подвижните щитове на колела и как изливаха ведра вода върху кожите, провесени на всички дървени обсадни машини. Усилващата се дейност на обсадителите се простираше на изток покрай извивката на външната стена, докъдето стигаше погледът на Фурията.