Гаснещ зрак [bg]

— Благодаря за твоя дар тази нощ — каза Ханако.

— Дар, който едва ли разбираш напълно.

Тел Акаи долови иронията в тона на джагъта, но реши да не се ядосва.

— Прав си, Раест.

— Бягащите псета говорят с рядко откровение — каза Раест, — когато казват, че в пламъците на огнището можем да видим своето издигане и своето падение.

— А пепелта на следващата сутрин?

Устата на джагъта се кривна в горчива усмивка.

— Пепелта… да, добре. Няма кой да я види, точно както всички ние можем само да помним, но оставаме обречени да не усещаме никаква топлина от спомена, тъй че знаем, но не можем да знаем какво е да си роден, нито какво е да умреш. Пепелта… тя ще ти каже, че нещо е изгоряло, но каква е била формата на това нещо? За онези, които са горели едва-едва, някаква форма остава, достатъчно, за да предположиш по нея. Но за онези, които са горели буйно, ах, както казваш ти, само купчина пепел, бързо разпръсната от вятъра.

— Никаква надежда няма да оставиш нещо в наследство, така ли?

— Винаги се надявай. Стреми се. Но е извън силата ти да контролираш какво ще прочете бъдещето от това, което си оставил. А ако това не е унизително, то нищо не е.

— И все пак — каза Ханако, — тръгнал съм, за да намеря една армия, която търси смъртта, за да води битка, която не може да бъде спечелена. В сърцето си копнея за провал и мечтая за слава.

— И без съмнение ще я намериш.

— Кажи ми за азатанаите.

— Долни мошеници, до един. Не търси напътствие при азатанаите.

— Как вървя по дъното на езерото, като носеше тази тежка броня?

— Как ли? Няколко стъпки, през облаци тиня, и после пак към повърхността, и после отново долу, за още няколко крачки. Много досадна работа, сериозно. Има гора долу, всичко е заплетено. И каменни огнища на кръгове по дъното, много коварни дупки. Пънове и свръхлюбопитни риби. Хапещи змиорки. Имал съм по-добри дни. — След тези думи Раест стана. — Сънят ме зове.

Но Ханако все още не беше приключил с този неочакван гост.

— Раест, можеш ли да изцериш Ерелан Крийд?

Джагътът помълча, след което отвърна:

— Не. Както казах, кръвта или ще го убие, или не. Но това, което мога да предложа, е предупреждение. Родствениците на убития дракон ще познаят приятеля ти по миризмата на драконовата кръв. Някои ще се опитат да подновят стари спорове.

Ханако го зяпна.

— Те ще ни гонят?