Гаснещ зрак [bg]

— Но… ти откъде дойде?

— С лодка дойдох, Тел Акаи. Така се пътува през езера. Освен ако лодката не премисли и не закопнее да проучи дъното.

Когато се приближиха до огъня, чуха гласа на Ласа Руук.

— Друг непрокопсаник ли, Ханако? Но без сумтенето и ръмженето на мечка, нито съскането на дракон? Е, това предлага всичко освен потното мачкане под кожите. Кажи ми, о, моля те, приказката за принца корабокрушенец, захвърлен тъй безжалостно на скута ми впрочем…

Стоеше права и ги чакаше, но думите ѝ заглъхнаха, когато джагътът пристъпи на светлото — вече смъкваше прогизналите си дрехи.

— Освен ако нямаш навика да поглъщаш малки дечица със сладкия си капан, жено, по-добре погледни отново към спътника си, ако търсиш удовлетворение.

Ласа Руук изсумтя и седна.

— Непрокопсаници, ама наистина! Хайде разпали го този огън, Ханако, и с повечко късмет пламъците да изсушат госта ни на тънка струйка дим, че да се вдигне нависоко и да го няма.

Вече гол, джагътът се доближи до огнището и започна да простира дрехите си на земята.

— Тел Акаи — заговори той леко раздразнено, — трополите надолу от планините вече от седмици. През всичките нощи, докато си беседвах със стените на пещерата ми и крачех нервно, търсейки тишина, бях подложен на отекващ рев, за който допусках, че е смях. — Приключи с дрехите, отиде до огъня и разпери ръце над пламъците. — Но нека не се казва, че един джагът, който си заслужава солта, ще нарече само една пещера свое убежище. Тъй че тръгнах да търся по-скришно скривалище.

— Лодката му потънала — обясни Ханако.

Ласа Руук вдигна към него светлите си очи.

— Най-сетне краткост! Чуй добре този жалък младок, джагът, и прецени — като намериш време, разбира се — колко ценна е краткостта. В края на краищата не всички живеем неизброими векове, че да търсим предисловия, докато побелеем и се прегърбим.

След малко джагътът се надигна и взе торбата си. Развърза я и измъкна навита ризница, последвана от шлем, колан и два къси меча в ножници.

Ханако зяпна.

— Плувал си с всичко това? Дори аз не бих могъл да се справя с такова нещо!

— Когато плуването не върши работа, просто вървиш.

— Слушай го, Ханако. Преди да е свършила тази нощ, ще ти разкаже и за звездите, които е събрал от небето. — Ласа Руук се надигна. — Аз ще спя, хъркане ще ти дам вместо сладки стонове. Но, да, изслушай този джагът, наслади се на скръбния вопъл на уморена мъдрост. Никоя по-хубава музика не би могла да ме приспи по-бързо.

Ханако отиде да провери как е Ерелан Крийд. Воинът все така беше в несвяст, челото му пареше. Притеснен, Ханако се върна и седна срещу джагъта.

— Какво мъчи приятеля ви? — попита той.

— Уби дракон и после пи от кръвта му.

— Лошо — изсумтя джагътът.

— Аз съм Ханако.

— Чух.

Ханако изчака, после сви рамене, взе един клон и го хвърли в огъня. Разхвърчаха се искри и угаснаха.