Гаснещ зрак [bg]

Но не, той нямаше да го направи. Вместо това погледна намръщено свилия се на земята до тях Ерелан Крийд. Воинът мърмореше насън, безкрайна литания от непознати имена, накъсана от злобно съскане и смразяващи костите проклятия. Лудостта му не беше стихнала вече от три дни. Дори комарите и хапещите мухи го отбягваха.

Долината и ужасното езеро, където Крийд беше убил дракона, бяха далече зад тях и все пак светът сякаш неохотно променяше шаблона, след като сега те седяха до поредното езеро, на дъното на поредната гориста долина. Два дни Ханако беше носил воина, бронята и оръжията му, и двете нощи, с внезапното идване на сумрака, се беше смъквал на земята с разтреперани крака, твърде изтощен дори да яде.

Ласа Руук се беше заела с готвенето, а Ханако трябваше насила да тика храна в устата на Ерелан Крийд — бореше се с диво размахващите се ръце, със свирепите му очи и със зъбите, оголени като на звяр.

Ханако се чудеше дали Ерелан не е всъщност повече с ума си, отколкото изглеждаше. „Ласа Руук готви така, че да накара и мъртвец да пости. Трябва да предупредя джагътския господар. Да не я води в никаква кухня под каменните купчини, за да не побеснеят немрящите и да се втурнат обратно към смъртните светове!“

— О, смили се, Ханако — въздъхна Ласа, — хайде, протегни ласкава длан поне! Ето, отдавам ти тези мои месести плодчета, тъй често мачкани, тъй добре опипвани и нежни, чиито зрънца плачат със спомена за пощипвания и похапвания. Имат вкуса на мед, казвали са ми, и уханието на цветя.

— Виждал съм как ги потупваш всяка сутрин — каза Ханако.

— Разкрита тайна! И въпреки това ще ми говориш за брак? Ханако, това наше пътуване е почти толкова лошо, с всичката невъзможна интимност да се усамотиш, та да свършиш каквото трябва. Представи си тази интимност, младежо, без краят да ѝ се вижда! Ще скубя ли досадни косми от притеснителни места по твоята персона, докато ти изстискваш пъпки по моята? Ще се редуваме ли кой да избърше лигнята от брадичките ни всяко утро, години и години наред? Кажи ми, какви други подробности на брака мога да ти предложа, за да опровергая всичките ти представи за романтично блаженство?

— Моля те, Ласа. Мисля за Ерелан Крийд. Не се подобрява. Имаше лудост в драконовата кръв.

— Казват, че сред обитателите на Юга имало целомъдрени монаси. Тичай към студената им компания, Ханако.

— Ласа Руук, моля те, трябва да обсъдим какво ще правим с нашия приятел!

— Носим го при джагътите, разбира се. И каквито там азатанаи може да се мотаят с тях. Те ще прегледат немощния ни воин и ще решат дали е годен да живее, или трябва да умре. Този проблем, трябва да разбереш, Ханако, е извън възможностите ни. Та докъде бях стигнала? Аа, тези изпъкнали плодчета, толкова издути и подканящи…

Ханако изръмжа и се изправи. Подмина Ласа и тръгна към чакълестия бряг.

Звездите бяха пръснати по неподвижната повърхност на езерото. Хладен въздух се вдигаше от водата и носеше към Ханако смътно лютивата миризма на гнило от изхвърлените по брега плавеи и боклуци. Той тръгна бавно покрай водата. Камък и вода… светът имаше навика да превръща граничните земи в складове за отпадъци, сякаш в сблъсъка на по-малки светове нещата не се сливаха, а само се разпадаха.