В капана на времето [bg]

Издадох тих, задавен звук, който накара кралят да ме погледне.

— Бялата дама — добави той тихо. — Бялата дама не може да лъже; тя вижда в сърцето и душата на човек и може да го обърне към доброто… или да го разруши.

Усещането за нереалност, което изпитвах досега, се пукна като балон. Слабото замайване от виното отмина и аз съвсем изтрезнях. Отворих уста, затворих я и осъзнах, че не знам какво да кажа.

Ужасът плъзна като змия по гръбнака ми и се сви в корема, докато кралят даваше нареждания. На пода бяха начертани две пентаграми, в които трябваше да застанат магьосниците. Всеки от тях щеше да даде показания за своите действия и мотиви. А Бялата дама щеше да отсъди казват ли истината.

— Господи! — прошепнах под нос.

— Мосю графе? — Кралят посочи към първата пентаграма, нарисувана на килима. Само крал можеше да се отнесе така с един истински обюсонски килим.

Графът мина покрай мен, за да заеме мястото си, и ми прошепна съвсем тихо:

— Предупреждавам ви, мадам. Не действам сам. — Застана в пентаграмата и се обърна към мен с ироничен поклон.

Намекът му беше повече от ясен; ако го обвиня, неговите последователи щяха своевременно да ми отрежат зърната и да изгорят склада на Джаред. Облизах сухите си устни, проклинайки Луи. Защо просто не легна с мен?

Раймон пристъпи небрежно в своята пентаграма и ми кимна сърдечно. Не видях нищо повече в кръглите черни очи.

Нямах никаква представа какво да сторя. Кралят ми даде знак да застана срещу него, между двете пентаграми. Закачулените мъже се изправиха и се наредиха зад гърба му — безлика страховита тълпа.

После всичко притихна. Димът от свещта се стелеше като плащаница под позлатения таван, само по някоя струйка се проточваше от течението. Всички гледаха мен. Накрая, повече от отчаяние, се обърнах към графа и кимнах.

— Може да започвате, мосю графе.

Той се усмихна — поне се опита — и започна да обяснява основите на кабалата, продължи със значенията на двайсет и трите букви от еврейската азбука и се спря на дълбокия им смисъл. Звучеше съвсем научно, напълно безвредно и адски скучно. Кралят се прозина, без да покрие устата си.

Междувременно аз прехвърлях възможностите в ума си. Този човек ме беше заплашил и нападнал, беше се опитал да убие Джейми — от лични или по политически причини, нямаше голяма разлика. Вероятно беше и водачът на изнасилвачите, които нападнаха мен и Мери. Освен всичко това и освен слуховете, които се носеха за него, той беше основната заплаха пред опита ни да спрем Чарлс Стюарт. Щях ли да го оставя да се измъкне? Да го оставя да настройва краля на страната на Стюартите или да броди по тъмните улици на Париж с бандата си маскирани злодеи?

Виждах зърната си, щръкнали от страх, да изпъкват съвсем ясно през коприната на роклята ми. Но се окопитих, вдигнах глава и го прекъснах:

— Момент. Това, което казахте досега, е истина, мосю графе, но виждам сянка зад думите ви.