В капана на времето [bg]

Кралят щракна с пръсти към една от закачулените фигури, пред която имаше перо, мастилница и купчина хартия.

— Прочетете обвиненията, ако обичате!

Закачуленият мъж се изправи покорно и започна да чете от един документ. Обвиняваха ги в зверщини и скверни жертвоприношения, че са проливали кръвта на невинни, че са осквернили най-свещения ритуал на месата като са осквернили светия олтар, че са провеждали дяволски ритуали върху Божия олтар — за миг се запитах как ли би им изглеждало онова, което Раймон направи с мен в болницата, и изпитах огромна благодарност, че не го разкриха.

Чух името „Дю Карфур” и преглътнах внезапно надигналата се жлъчка. Какво беше казал пастор Лоран? Магьосникът Дю Карфур бил изгорен в Париж само преди двайсет години, точно по обвинения, каквито чувах и сега: „… призоваване на демони и силите на мрака, предизвикване на болест и смърт срещу заплащане” — сложих ръка на корема си, щом си спомних за каскара саграда — „от страна на зложелателни членове на кралския двор, обезчестяване на девици…” — погледнах графа, който слушаше с каменно лице и здраво стиснати устни.

Раймон беше неподвижен, сребърната коса се спускаше до раменете му. Изглеждаше, сякаш слуша нещо съвсем незначително, като песента на дрозд в храстите. Бях виждала кабалистичните символи по шкафа му, но не можех да повярвам, че човекът, когото познавах — състрадателен отровител и вещ аптекар — е извършил подобни престъпления.

Накрая обвинението приключи. Закачуленият се озърна към краля и щом получи разрешение, седна на стола си.

— Беше проведено щателно разследване — каза ми кралят. — Бяха открити доказателства и получихме показания от много свидетели. Доказа се — обърна студения си поглед към двамата обвиняеми, — че тези мъже са изучавали писанията на древни философи и са правили прорицания чрез изчисляване движението на небесните тела. Все пак… — Сви рамене. — Това не е престъпление. До знанието ми стигна — озърна се към едрия мъж с качулката, който вероятно беше епископът на Париж, — че това не е точно в противоречия с ученията на Църквата; дори блаженият свети Августин се е занимавал с мистериите на астрологията.

Смътно си спомних, че свети Августин наистина се беше позанимавал с астрология и след това я бе отхвърлил като пълна глупост. Все пак се съмнявах, че Луи е чел „Изповеди”, а тази линия на защита беше много подходяща за обвинен в магьосничество човек. Звездобройството изглеждаше съвсем безобидно в сравнение с жертвоприношенията на бебета и оргии.

Започвах да се чудя, с все по-нарастваща тревога, какво точно правя на това събрание. Дали все пак някой не беше видял мастър Раймон при мен в болницата?