В капана на времето [bg]

Тази мисъл ми припомни за доверието, което съществуваше между нас почти от деня на сватбата ни, и ме заля ужасно усещане за сиротност. Затворих очи, прималяваше ми, но трябваше да се справя някак с това.

— Е — поех дълбоко дъх, — има ли друг начин?

Майка Хилдегард смръщи вежди към хер Герстман, сякаш очакваше да измисли нещо. Дребният учител по музика сви рамене и на свой ред се смръщи.

— Нямате ли някой влиятелен приятел, който да се застъпи за съпруга ви пред Негово Величество? — попита той предпазливо.

— Едва ли. — Бях обмислила всички подобни възможности и се наложи да призная, че няма кого да помоля за подобно посредничество. Заради незаконния и скандален характер на дуела — защото, разбира се, Мари дьо Орбанвил беше пръснала мълвата из цял Париж, — никой от познатите ми французи не би се забъркал в това. Мосю Дюверне се съгласи да ме приеме и беше любезен, но не ми даде надежди. Посъветва ме да чакам. След няколко месеца, когато скандалът отшуми, можело да направим постъпки пред Негово Величество. Но сега…

Херцог Сандрингам, който беше толкова загрижен за своите деликатни дипломатически машинации, че беше изгонил личния си секретар само защото изглеждаше забъркан в скандал, никога не би помолил Луи за подобна услуга.

Вгледах се в инкрустираната повърхност на масата. Едва виждах сложните извивки на емайла между геометричните цветни фигури. Показалецът ми проследи една завъртулка и осигури крехка котва за препускащите ми мисли. Щом беше наложително да освободя Джейми от затвора, за да предотвратя якобитска инвазия в Шотландия, значи трябваше да го сторя по всеки възможен начин и каквито и да бяха последствията.