В капана на времето [bg]

— Да, разбирам. Но той беше… провокиран. — Хрумна ми нещо. — Нали знаете, че е шотландец; а мъжете там — опитах да измисля подходящ синоним на „озверяват” — стават много яростни, когато някой засегне честта им.

Луи кимна и сведе глава, явно погълнат от ръката ми. Виждах мазната лъскавина по кожата му и надушвах парфюма му. Теменужки. Силна, сладка миризма, но не достатъчно силна, за да прикрие острата миризма на мъж.

Той пресуши виното на две дълги глътки и остави чашата, за да стисне по-здраво ръката ми в своите. Показалецът с къс нокът проследи извивките и цветовете магарешки бодил по венчалния ми пръстен.

— Така е — рече и вдигна ръката ми, сякаш да разгледа пръстена. — Така е, мадам. Но…

— Аз ще съм ви… много благодарна, Ваше Величество — прекъснах го и той вдигна глава. Срещнах очите му — тъмни и питащи. Сърцето ми забумтя като барабан. — Изключително… благодарна.

Той имаше тънки устни и развалени зъби; усещах дъха му, лъхаше на лук и гнило. Опитах да сдържа своя, но това беше само временна мярка.

— Ами… — рече бавно, сякаш премисляше въпроса. — Бих могъл да склоня на някаква милост, мадам…

Издишах рязко и пръстите му стиснаха предупредително моите.

— Но как да ви кажа, има известни усложнения.

— Така ли?

Той кимна, очите му не се откъсваха от лицето ми. Пръстите му плъзнаха леко по опакото на дланта ми, проследяваха вените.

— Англичанинът, който е имал нещастието да обиди милорд Брох Туарах… Той е служител на… един човек — на много влиятелен английски благородник.

Сандрингам. Сърцето ми подскочи при споменаването му, колкото и косвено да беше то.

— Този благородник е ангажиран — как да се изразя? — в… преговори, заради които не може да бъде пренебрегнат. — Тънките устни се извиха в усмивка и подчертаха властната извивка на носа над тях. — Въпросният благородник лично се поинтересува от случая с дуела между вашия съпруг и англичанина капитан Рандал. Опасявам се, че беше много настоятелен съпругът ви да изтърпи изцяло наказанието за това си престъпление, мадам.

Мръсен кучи син! Разбира се — Джейми беше отказал да бъде подкупен с амнистия, как иначе да му попречи да се „замеси” в делата на Стюартите, освен като се погрижи да лежи в затвора поне няколко години? Дискретно и евтино; любимият метод на херцога.

От друга страна, Луи все още дишаше тежко над ръката ми, което приех за знак, че не всичко е изгубено. Ако смяташе да отхвърли молбата ми, едва ли щеше да очаква да легна с него — а ако очакваше, го чакаше неприятна изненада.

Събрах сили за нов опит и попитах дръзко:

— Нима Ваше Величество приема заповеди от англичани?

Очите му се разшириха от изненада. После се усмихна дяволито, защото разбра какво целя. Все пак го бях жегнала; видях лекото потрепване на раменете му, сякаш царствено намяташе невидима мантия.