В капана на времето [bg]

— Сутрин няма много работа — обясни ми той. — Освен във вторник и петък, когато рибарите идват по Сена да продават улова си на сутрешния пазар. Тогава имат пари и мадам Елиз печели доста, затова младите дами трябва да се приготвят още след закуска.

Повечето „момичета” били всъщност по-стари служителки във въпросното заведение; рибарите не били много придирчиви и им се падали по-нежеланите проститутки. Сред тях имало много приятелки на Фъргъс обаче и той прекарал четвърт час в компанията им. Появили се неколцина ранни клиенти, избрали си жена и се оттеглили в стаите горе — къщата на мадам Елиз имаше четири тесни етажа.

— Тогава влезе англичанинът с мадам Елиз. — Фъргъс замълча и преглътна.

Фъргъс, който бил виждал достатъчно пияни и възбудени мъже, разбрал, че капитанът е гулял цяла нощ. Бил зачервен и раздърпан, с кървясали очи. Той пренебрегнал опитите на мадам Елиз да го насочи към една от проститутките, откъснал се от нея и тръгнал из салона, за да огледа стоката. Тогава очите му спрели на Фъргъс.

— Той рече: „Ти, ела насам” и ме хвана за ръката. Аз се дърпах, мадам, казах му, че господарят ми е горе и не мога, но той не ме слушаше. Мадам Елиз ми прошепна, че трябва да ида с него, а тя ще ми даде половината пари. — Фъргъс сви рамене и ме погледна беззащитно. — Знам, че онези, които харесват момчета, свършват бързо и реших, че ще свърши много преди господарят да се появи.

— Господи! — Пръстите ми се огънаха и се плъзнаха безжизнени по ръкава му. — Фъргъс, да не казваш, че си го правил и преди?

Изглеждаше, сякаш ще заплаче. Аз също.

— Не много често, мадам — каза той, сякаш ме молеше да разбера. — Има си специални домове за това и тези мъже ходят там, но се е случвало някой клиент да ме види и да ме хареса… — Носът му протече и той го избърса с опакото на дланта си.

Извадих кърпичка от джоба си и му я подадох. Той вече подсмърчаше.

— Беше много по-голям, отколкото очаквах. Попитах го дали не иска с уста, но той… той искаше да…

Придърпах го към мен и притиснах главата му към рамото си. Крехките лопатки на гърба му бяха като на птиче под ръката ми.

— Не ми казвай нищо повече. Недей. Всичко е наред, Фъргъс. Не съм ти ядосана. Но не ми казвай повече.

Той обаче вече не можеше да спре да говори, след толкова дни на страх и мълчание.

— Аз съм виновен за всичко, мадам! — избухна момчето и се отдръпна. Устните му трепереха, сълзите се събираха в очите му. — Трябваше да мълча; не биваше да викам! Но не можах да издържа и милорд ме чу и… и… връхлетя вътре… и… о, мадам, не биваше, но толкова се зарадвах да го видя, че изтичах към него, а той ме избута зад себе си и удари англичанина по лицето. А когато англичанинът стана от пода, грабна една табуретка и я хвърли, аз толкова се изплаших, че изтичах от стаята и се скрих в дрешника в дъното на коридора. После чувах крясъци и удари, страшно трещене и още крясъци. След това спряха, милорд отвори дрешника и ме изведе оттам. Държеше дрехите ми и ме облече сам, защото аз не можех да закопчея копчетата — пръстите ми трепереха.