В капана на времето [bg]

— Не, мадам, не приемам — отвърна с известна студенина. — Но вземам предвид… различни съображения. — Тежките клепачи се спуснаха над очите му за миг, но той още държеше ръката ми. — Чух, че съпругът ви се интересува от делата на един мой братовчед.

— Ваше Величество е добре информиран — отвърнах любезно. — В такъв случай знае, че моят съпруг не поддържа реставрацията на Стюартите на трона на Шотландия. — Молех се точно това да иска да чуе.

Познах. Той се усмихна, вдигна ръката ми към устните си и я целуна.

— Така ли? Защото чух… доста противоречиви неща за съпруга ви.

Поех дълбоко дъх и устоях на порива да отдръпна ръката си.

— Това са само делови отношения. Братовчедът на моя съпруг, Джаред Фрейзър, е ревностен якобит. Джейми — съпругът ми — няма как да покаже истинското си отношение по въпроса, след като е съдружник на Джаред. — Видях, че съмнението изчезва от лицето му, и побързах да добавя: — Попитайте мосю Дюверне. Той добре познава истинските пристрастия на съпруга ми.

— Направих го. — Луи дълго гледа пръстите си, тъмни и дебели, които описваха нежно кръгове по опакото на дланта ми.

— Толкова е бледа — прошепна той. — Толкова нежна. Струва ми се, че виждам как кръвта тече под кожата.

Пусна ръката ми и се вгледа в мен. Бях много добра в разчитането на изражения, но Луи беше непроницаем. Внезапно осъзнах, че е крал от петгодишен; способността да крие мислите си се беше превърнала в част от него, като бурбонския нос или сънливите черни очи.

Тази мисъл беше последвана от друга, която ме смрази до мозъка на костите. Той беше кралят. Парижаните нямаше да се разбунтуват още поне четиридесет години; сега властта му беше абсолютна. Той можеше да освободи Джейми само с една дума — или да го убие. Можеше да прави с мен каквото пожелае; нямаше къде да избягам. Едно кимване и хазната на Франция щеше да изсипе толкова злато, че да изстреля Чарлс Стюарт като смъртоносна мълния право в сърцето на Шотландия.