V. [bg]

— Господи Боже мой! — въздъхна Рейчъл. Никога не бе виждала такова стълпотворение от почервенели лица и толкова много твърд алкохол, вино и повърнато на пода.

— Трябва ми кола — обяви тя на Раул.

— Колела! — изкрещя Раул. — Намерете четири колела за Рейч!

Но щедростта на Пасмината вече бе пресъхнала. Никой не слушаше. Вероятно поради забелязаното у Рейчъл отсъствие на ентусиазъм, бяха стигнали до извода, че тя ще отпраши към Айдълуайлд и ще опита да спре Естър. А такова нещо не можеха да допуснат.

Едва тогава, в ранните часове на деня, Рейчъл помисли за Профейн. Сигурно вече му е свършила смяната. Милият Профейн. Прилагателно, което увисна непроизнесеното сред глъчката на купона и остана да цъфти в най-потайното ъгълче на мозъка й — защото бе неспособна да му попречи, — всъщност, достатъчно дълбоко, за да обгърне нейните 147 сантиметра с обвивка от покой. А и през цялото време тя не забравяше, че Профейн не разполага с кола.

— Така-а — изрече тя. Имаше предвид, че Профейн не притежаваше кола и бе пешеходец по рождение. Подвластен единствено на себе си, което представляваше също и власт над нея. Но какво правеше тя: нима обявяваше, че е зависима, подчинена? Сякаш пред нея бе отворена данъчната декларация на сърцето й, толкова заплетена и усложнена от безброй непонятни многосрични думи, че пресмятането на изискуемия данък сигурно щеше да отнеме всичките й двайсет и две години. И то в най-добрия случай, защото положението се усложняваше от факта, че по принцип тя не бе задължена да подава декларация и данъчната служба на чувствата дори не би помислила да я санкционира за това, но… Това „но“. От друга страна, достатъчно е да започнеш, да направиш дори само първата крачка и ще трябва да даваш повече, отколкото получаваш, в резултат от което разголваш най-съкровените кътчета от душата си и произлизат сериозни конфузии, които един Бог знае къде могат да те завлекат.