Хари Потър и огненият бокал

— Никой не се опита да ме нападне цяла година — упорстваше Хари. — Никой нищо не ми е направил.

— Освен че пуснаха името ти в Огнения бокал — каза Хърмаяни. — И сигурно целят нещо с това, Хари. Смърки е прав — може би изчакват да удари техният час. Сигурно сега е настъпил най-подходящият момент от турнира, за да осъществят плановете си.

— Добре де — започна да нервничи Хари, — да речем, че Смърки е прав и някой е зашеметил Крум, за да отвлече Крауч. Това значи, че до този момент са били между дърветата наоколо, нали така? Но са изчакали да се махна и едва тогава са действали. Излиза, че не аз съм тяхната цел, не мислите ли?

— Ако те убият в гората, не биха могли да го изкарат нещастен случай — разсъждаваше Хърмаяни. — Но ако умреш по време на изпитанието…

— Ама не са се поколебали да нападнат Крум, нали? — упорстваше Хари. — Можеха да ме ликвидират и да кажат, че двамата с него сме се дуелирали или нещо подобно.

— Хари, и аз не разбирам съвсем точно — вече отчаяно заговори Хърмаяни. — Знам само, че се случват твърде много странни неща, което никак не ми харесва… Муди е прав… Смърки е прав… Ти трябва незабавно да започнеш да се готвиш за третото изпитание. Веднага пиши на Смърки и обещай, че няма да се измъкваш вече сам навън.