Хари Потър и огненият бокал

Вратата на соварника се отвори шумно и вътре нахълтаха близнаците Уизли, които замръзнаха на местата си, щом видяха там Хари, Рон и Хърмаяни.

— Какво правите тук? — попитаха Рон и Фред в един глас.

— Пускаме писмо — отвърнаха Хари и Джордж едновременно.

— По това време? — възкликнаха Хърмаяни и Фред.

Фред пръв се ухили.

— Е, добре… няма да се интересуваме какво правите, ако и вие не ни питате.

Той държеше в ръка запечатано писмо. Хари му хвърли един поглед, но — случайно или нарочно — Фред го премести в другата си ръка, така че името да не се вижда.

— Е, не бихме искали да ви задържаме — каза Фред и направи многозначителен поклон, кимайки към вратата.

Рон не помръдна от мястото си.

— Кого ще изнудвате? — попита той.

Усмивката изчезна от лицето на Фред. Хари забеляза как Джордж крадешком погледна към близнака си, преди да се усмихне на малкия си брат.

— Я не говори глупости, шегувахме се, разбира се — небрежно каза той.

— Не ми приличаше на шега — настояваше Рон.

Близнаците се спогледаха и Фред изведнъж смени тона:

— И друг път съм ти казвал, Рон, да не си пъхаш носа където не ти е работа, ако искаш да си остане такъв, какъвто е. Изобщо не е твоя…

— Моя работа е, ако изнудвате някого — продължаваше Рон, — Джордж е прав, че можете да си навлечете сериозни неприятности.

— Нали ти казах, че е шега — повтори Джордж, отиде до Фред, дръпна писмото от ръцете му и се залови да го завързва за крака на най-близката забулена сова. — Започваш да ми приличаш малко на нашето мило по-голямо братче, Рон. Продължавай така и ще те направят префект.

— Никога! — разгорещи се Рон.

Джордж отнесе совата до прозореца и тя излетя. Като се обърна, той отново се засмя на Рон:

— Тогава престани да учиш другите какво да правят. Хайде, довиждане!

И двамата с Фред излязоха от соварника. Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха.

— Нали не мислите, че знаят нещо за това, а? — шепнешком попита Хърмаяни. — За Крауч и всичко останало?

— Не — отвърна Хари. — Ако беше нещо сериозно, щяха да кажат на някого. Щяха да идат при Дъмбълдор.

Рон обаче изглеждаше разтревожен.

— Какво има? — попита го Хърмаяни.

— Ами… — колебаеше се Рон, — там е работата, че не съм сигурен дали биха казали. Напоследък те… мислят само как да изкарат пари, нали ги гледах, като се движех с тях, докато… е, докато…

— …докато не си говорехме — довърши Хари. — Да, но чак пък изнудване…

— Всичко е заради оная шегобийница, дето са си я наумили — продължи Рон. — Мислех, че го казват само за да дразнят мама, ама май наистина смятат да отварят такова нещо. Остава им още само една година, докато завършат „Хогуортс“, и непрекъснато повтарят, че било време да помислят за бъдещето си. А татко не може да им помогне, защото им трябва доста злато да започнат бизнес.

Сега вече и Хърмаяни видимо се притесни.

— Да, ама… нали няма да направят нещо… незаконно, за да се сдобият със злато. Нали, а?