Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
— Още малко. „Макар да ме е страх ужасно за сърцето ми, още повече се страхувам от последиците, които ще се стоварят върху главите ни, ако бездействам, от сянката на тиранията, която ще надвисне над света за вечни времена. Ако не направим това, съдбата на Ебинисия ще е само началото.
Вярвам в любовта ти, макар да съм наясно на какво изпитание я поставям.
Макар да съм заобиколен от стражи, една от които вече пожертва живота си за мен, тяхното присъствие не ме изпълва с необходимото чувство за сигурност. Всички вие трябва незабавно да се върнете в Ейдиндрил. Не отлагайте. Грач ще ви пази от сбързовете, докато дойдете при мен. Подписано от вечно твоя — на този свят, а също и в следващия — Ричард Рал, Господар на Д’Хара.“
Зед подсвирна през зъби.
— Господар на Д’Хара. Какво е направило това момче?
Калан отпусна писмото в треперещата си ръка.
— Унищожи ме, ето какво е направило.
Ейди вдигна към нея тънкия си пръст.
— А сега ме чуй, Майко Изповедник. Ричард разбира прекрасно какво ти причинява и разтваря пред теб сърцето си. Споменава, че пише това писмо под образа на Магда Сеарус, защото изпитва болка от това, което трябва да направи, и разбира какво означава това за теб. Той е готов да загуби сърцето ти, вместо да допусне да бъдеш убита от онова, което предстои, ако се преклони пред миналото, а не се съобразява с бъдещето. Той е направил онова, което ние нямаше да успеем. Ние щяхме да се молим за обединение, а той го е изискал, и то категорично. Ако наистина искаш отново да бъдеш Майката Изповедник и поставяш сигурността на народите си над всичко друго, ще помогнеш на Ричард.
Зед повдигна вежда, но не каза нищо.
При името на Ричард Грач се обади:
— Грррач оиаа Раач ааарг.
Калан избърса една сълза от бузата си и подсмръкна.
— И аз обичам Ричард.
— Калан — каза Зед успокоително, — когато дойде времето заклинанието да бъде махнато от теб, ти отново ще станеш Майката Изповедник, сигурен съм.
— Ти не разбираш — каза тя, задържайки сълзите си. — От хиляди години насам обединението на Средната земя е било поддържано от Майката Изповедник. Аз ще бъда онази Майка Изповедник, която не успя да го запази.
Зед поклати глава.
— Не. Ти ще бъдеш Майката Изповедник, която е имала силата да спаси народите на Средната земя.
Тя притисна с длан сърцето си.
— Не съм толкова сигурна.
Зед се приближи до нея.
— Калан, Ричард е Търсачът на истината. Той носи Меча на истината. Аз лично го провъзгласих за Търсач. В качеството си на Пръв магьосник го разпознах като човека, притежаващ необходимите за един Търсач инстинкти.
Той действа, воден от тези инстинкти. Ричард е рядко срещан човек. Той реагира като Търсач и като се опира на дарбата си. Прави онова, което мисли, че е необходимо. Трябва да му се доверим, макар да не разбираме напълно защо и какво прави. По дяволите, той дори може да не разбира напълно защо прави определено нещо.
— Прочети писмото още веднъж сама — каза Ейди. — Вслушай се в думите му със сърцето си и ще почувстваш неговото сърце в тях. И не забравяй, че има неща, които не е можел да напише, в случай че писмото бъде заловено.
Калан обърса носа си с опакото на ръката.
— Знам, че звучи егоистично, но не е така. Аз съм Майката Изповедник. Всички онези, минали по тоя път преди мен, предават доверието си от поколение на поколение. И преди мен. Когато бях избрана, цялото доверие падна на мен. То се превърна в моя отговорност. За да встъпя в тази длъжност, съм дала клетва.
С кокалест пръст Зед повдигна брадичката й.
— Клетва да защитаваш хората си. Няма жертва, която не си струва да направиш в името на това.
— Може би. Ще помисля над думите ти. — Въпреки страховете си Калан се мъчеше да потисне гнева си. — Обичам Ричард, но никога не бих му причинила подобно нещо. Просто не мисля, че разбира какво ми причинява, какво причинява на Майките Изповедници преди мен, посветили живота си на Средната земя.
— Мисля, че разбира — каза тихо Ейди с дрезгав глас.
Лицето на Зед изведнъж побеля като косата му.
— По дяволите! — прошепна той. — Не мислиш, че Ричард ще прояви толкова глупост, че да влезе в Кулата, нали?
Калан вдигна глава.
— Около Кулата има заклинания, които я пазят. Ричард не знае как да използва магията си. Няма да успее да мине през тях.
Зед се наклони към нея.
— Нали каза, че освен Адитивната си магия притежава и Субстрактивна. Заклинанията са Адитивни. Ако Ричард се е научил поне малко да борави със Субстрактивната, ще успее да премине дори през най-силните заклинания, с които съм оградил Кулата.