Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Беше се почувствала неудобно първия път, когато беше разбрала, че той непрестанно я наблюдава. В известен смисъл това я ласкаеше и тя знаеше, че във вниманието, което и отделя, няма никаква зла умисъл, но в рамките на Клана се считаше за неприлично да се взираш през граничните камъни в територията на друга фамилия. В пещерата не бе имало повече уединение, отколкото в землянката на Мамутоите, но тя приемаше вниманието на Ранек като не особено нахално посегателства над нейното право на уединение — доколкото имаше такова — и това подсилваше постоянното и състояние на напрегнатост. Вечно някой се навърташе наоколо. Когато живееше в Клана, всичко бе много по-различно, но това бе народът, с чиито традиции и обичаи тепърва и предстоеше да свикне. Често пъти различията бяха незначителни, но в ограниченото пространство и близостта, която землянката създаваше, те се изостряха, а може би тя бе по-чувствителна към тях. Понякога и се приискваше да се махне. Никога не бе предполагала, че след трите години самота в долината ще настъпи момент, когато ще и се прииска да бъде сама, но наистина имаше мигове, когато копнееше за уединението и свободата на самотата.
Айла бързо приключи сутрешния си тоалет и хапна само няколко залъка от храната, останала от предишната вечер. Отворените димоотводи обикновено означаваха, че навън е ясно и тя реши да излезе с конете. Когато отметна завесата към пристройката, видя, че при конете са Джондалар и Дануг и спря, за да размисли как да постъпи.
Грижите за конете, било то вътре или навън, когато времето позволяваше, и позволяваха донякъде да се откъсне от хората, когато искаше поне за малко да остане сама, но Джондалар изглежда също обичаше да прекарва времето си с тях. Когато виждаше, че той е при тях, тя оставаше настрана, защото той и ги оставяше винаги, когато тя се присъединеше към тях, като смънкваше някакви доводи от рода на това, че не иска да и пречи да общува с конете. Тя искаше да му даде възможност да се сприятели добре с животните. Те не само осъществяваха връзка между нея и Джондалар, самата съвместна грижа за конете изискваше от тях да общуват помежду си, макар и не многословно. Неговото желание да бъде с тях, чувствителното му отношения към тях я караха да смята, че тяхното приятелство може би бе много по-нужно на него, отколкото на нея.
Айла влезе в Конското огнище. Може би след като Дануг е при него, Джондалар няма да се опита да се измъкне така бързо. Когато приближи към тях, той понечи да си тръгне, но тя побърза да каже нещо, което да го въвлече в разговор.
— Джондалар, мислил ли си вече как възнамеряваш да обучиш Рейсър? — попита Айла и поздрави Дануг с усмивка.
— На какво да го уча? — каза Джондалар, малко смутен от нейния въпрос.
— Ами да го научиш да ти позволява да го яздиш.
Той беше мислил за това. Даже току-що бе споменал за него на Дануг, уж случайно. Не му се искаше да издаде все по-силното си желание да обязди животното. Особено след като се бе почувствал разстроен от неспособността си да се справи с очевидното влечение, което Ранек изпитваше към Айла, той бе започнал да си представя как галопира през степите на гърба на кафявия жребец, свободен като вятъра, но не беше сигурен дали би трябвало да се отдава на такива мечти. Може би сега тя щеше да поиска Ранек да язди жребеца на Уини.
— Мислил съм за това, но не знаех дали… как да започна — каза Джондалар.
— Мисля, че трябва да продължаваш да правиш това, което започнахме в долината. Да го накараш да свикне да носи неща на гърба си. Да свикне да носи товари. Не съм сигурна как можеш да го научиш да върви натам, накъдето ти искаш. На въже ще върви след теб, но не знам как би следвал въжето, когато ти си на гърба му — каза Айла като говореше бързо, давеше идеи, родили се на момента и се стремеше да задържи вниманието му.
Дануг гледаше ту нея, ту Джондалар и много му се искаше да каже или да направи нещо, с което всичко да се оправи, не само между тях двамата, но и за всички. Когато Айла спря да говори, настъпи неловка тишина. Дануг веднага се зае да я разсее.
— Може да успее да държи въжето отзад, докато седи на гърба на коня, вместо да се държи за гривата на Рейсър — предложи младежа.
Изведнъж, все едно, че някой бе чатнал с кремък по железен пирит в тъмната землянка, Джондалар си представи точно това, което Дануг бе казал. И вместо да се измъкне, защото имаше вид на човек, готов да избяга при най-малката възможност, Джондалар затвори очи и сбърчи чело съсредоточено.