Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Рут не отговори. За миг си представи Мартина като майка и изпита съжаление към детето, което би имала.
— Той не обича никого — заяви Мартина. Тя сведе поглед към ръцете си и като видя, че под ноктите си има пръст, започна да ги почиства с острието на ножа. — За баща ти говоря. Той не е способен да обича.
Рут влезе в капана й с високомерно смръщване.
— О? Толкова добре ли го познаваш?
— Познавам го много по-добре от теб, скъпа! — изкрещя внезапно Мартина и насочи острието напред, което накара Рут да удари глава в стената. — Много по-добре!
— Тогава трябва да си много схватлива — бързо отвърна Рут, опитвайки се да успокои Клумп, преди да е избухнала отново.
— Схватлива ли? — изсъска Мартина. — Схватлива? Ти мислиш, че съм някаква си откачена ясновидка? Аз го познавам от опит. Дългогодишен опит. Той не е човек. Или не, човек е. С всички качества, които означава това. Змия, скрила се под камък. Лъжец, предател, измамник! — Тя спря да крещи и бавно се изправи. После поклати глава и се изсмя, извърна се и леко затвори вратата на шкафа. — Не знаеш, нали? — прошепна тя с неподправен интерес.
— Вярно е, че баща ми има някои от тези качества — отговори Рут, макар злобата на Мартина да я беше объркала и предупредила за някаква странна връзка, каквато не можеше да си представи. — Той е офицер от разузнаването. Шпионите не са принцове.
Пръстите на Мартина още подпираха огледалото върху вратата на шкафа. Стоеше и гледаше лицето си, а после започна да се смее на глас и отметна глава.
— Не! — възкликна тя, докато раменете й се тресяха. — Не са, вярно. — После веселостта й изчезна и тя докосна едното си око с пръст. Разгледа бръчките в огледалото. — Нито пък принцеси — продължи тя. — Сигурно за теб е било по-добре, когато не си го знаела. Аз също бях такава като дете. — Тя огледа другото си око. — После, много по-късно, разкрих истината и се опитах да си отмъстя. Да компенсирам с престъпления. Знаеш ли, че ти никога не би могла да го направиш?
Рут разбра, че опитвайки се да успокои яростта на Клумп, само раздухва въглените й. Затова си замълча. Обаче чувстваше желанието от страна на жената да спечели отново контрола, да остане на власт ако не физически, то с някакви неприятни разкрития. Но какво би могла да знае тази жена за баща й, което тя да не е могла да си представи рано или късно? Че е убивал? Че е изпращал други, които са били убивани, пленени или измъчвани, за да издадат тайните си? Всичко това тя го знаеше и се опитваше да забрави, въпреки че признаваше съществуването на тази част от живота му. Тя гледаше как Мартина отваря ципа на джоба си, вади кутия цигари и си запалва една със запалката. Убеждаваше се, че нищо, което може да каже тази жена, не би могло да я изненада, докато Мартина не изпусна кръгче дим и я накара да изгуби дъха си.
— Баща ти — каза тя. — Аз се чуках с него по времето, когато ти си ходела на детска градина.
Думите опариха ума на Рут и тя веднага се опита да успокои болката, като промени смисъла им. Рядко се срещат деца, които да възприемат сексуалността на родителите си. Макар с възрастта да откриват естеството на секса, майката и бащата остават някак лишени от плътски желания в техните очи. Естествено, че баща й е мъж, но той няма плътски желания извън леглото на мама, а дори и там, смяташе тя, любенето им сигурно е един сериозен и бърз акт, който само поддържа брачната клетва. Така че Мартина сигурно има предвид друго, мислеше си тя, докато тялото й остана напълно неподвижно. Жената сигурно иска да каже, че го е мамила, че му се е изплъзвала още от самото начало на кариерата си.
— Да — извърна се от огледалото Мартина и кимна на пленничката си. — Той се опитваше да ме вербува. — Тя се огледа, за да седне някъде, но си спомни, че лично е наредила да се махнат от стаичката всякакви ненужни предмети, включително и стола. Затова се облегна на вратата и се смъкна на пода. Постави длани върху коленете си. Ножът се люлееше между пръстите на дясната й ръка, а в лявата държеше цигарата. — Беше в Париж. Аз бях много млада. По-млада отколкото си ти сега. — Тя дръпна от цигарата и изпусна дима към тавана. Не бързаше. Слушателката й нямаше къде да иде. — Бях много объркана и неопитна. Даже още нямах някакви сериозни убеждения. А ти знаеш какви са мъжете. Те усещат тези работи. Като акулите, когато има кръв във водата.
„Тя си измисля — реши Рут, макар че стомахът й започна да се свива на възел. — Добре го прави. Звучи съвсем реално, но това е само една жестока игра. Очаква от мен да протестирам, да отричам. Не бива да й се хващам.“