Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Историята се разчу много бързо. Рик Бернард направи първото си обаждане до управителя на Нюйоркската фондова борса, за да съобщи за проблема и да помоли за инструкции. След като получи уверение, че не става дума за случайност, той даде логичните препоръки и Бернард се обади на дирекцията на ФБР, намираща се в близост до Уолстрийт. Висшият служител, с когото говори, бе помощник-директор и той изпрати екип от трима агенти до централата на Депозитното контролно дружество, разположена в центъра на града.
— Какъв е проблемът? — попита старшият агент. Отговорът представляваше десетминутно подробно обяснение, веднага след което последва обаждане направо до заместник изпълнителния директор.
Търговският кораб „Оркид ейс“ стоеше успоредно на кея от достатъчно време, за да разтовари сто автомобила. Всичките бяха джипове „Тойота“. Превземането на охранителния пункт и на единствения сънен пазач се оказа още една операция без кръвопролитие, чрез която автобусите влязоха в оградения склад. Подполковник Сасаки разполагаше с достатъчно хора в трите автобуса, за да настани във всеки джип по един екип от трима души; всички знаеха какво да правят. Полицейските клонове на „Коблървил“ и местния Капитолийски хълм щяха да са първите места, където щяха да отидат, след като вече хората му имаха подходящ транспорт. Неговата част от мисията бе на второто място, в дома на губернатора.
Истинско съвпадение беше, че Номури прекара нощта в града. Всъщност си бе взел свободна вечер, което се случваше изключително рядко, и откри, че възстановяването от нощни забавления става по-лесно след посещение в обществена баня — факт, който предците му бяха проумели преди около хиляда години. След като се уми, той взе хавлията си и се отправи към горещото басейнче, където замъглената атмосфера щеше да проясни главата му по-добре от аспирина. Помисли си, че можеше да излезе от това цивилизовано място освежен.
— Казуо — обади се агентът на ЦРУ. — Защо си тук?
— Извънредна работа — отговори мъжът с уморена усмивка.
— Ямата-сан сигурно е взискателен шеф — отбеляза Номури и се плъзна бавно в горещата вода, като не целеше нищо с тази забележка. От отговора му се замая главата.
— Никога преди не съм виждал да се прави история — рече Таока, разтри очи и се пораздвижи, чувствайки как напрежението излиза от мускулите му, но като цяло бе прекалено възбуден, за да му се спи след прекараните десет часа във Военната зала.
— Е, моята история снощи беше една много красива стюардеса — подметна Номури, повдигнал чело. Не добави, че ставаше въпрос за хубава дама на двадесет и една. Много интелигентно момиче, за чието внимание се надпреварваха още много хора, ала Номури бе много по-близо до възрастта й и за нея беше удоволствие да си поговори с човек като него. „Не бяха само парите“ — помисли си Чет, притворил очи с усмихнато изражение.
— Моята бе много по-вълнуваща.
— Сериозно? Не каза ли, че си работел? — Номури отвори неохотно очи. Нима Казуо беше открил нещо по-интересно от сексуалните фантазии?
— Така е.
Имаше нещо в начина, по който той го каза.
— Знаеш ли, Казуо, когато започнеш една история, трябва да я довършиш.
Последва смях и клатене на глава.
— Не би трябвало, ала така или иначе ще излезе във вестниците след няколко часа.
— Кое?
— Снощи американската финансова система рухна.
— Наистина ли? Какво се е случило?
Мъжът извърна глава и произнесе отговора действително много тихо:
— Помогнах да ги прекараме.
На Номури му се стори изключително странно, че докато седеше в дървеното басейнче, със сто и седем градусова вода36, той усети ледена тръпка.
— Уакаримасен. — Не разбираше.
— Ще стане ясно след няколко дни. А сега трябва да се връщам. — Чиновникът се изправи и излезе, много доволен, че е споделил ролята си с един приятел. В крайна сметка какво хубаво имаше в една тайна, ако поне един човек не знае за съществуването й? Тя можеше да бъде велико нещо, а тайна, прикривана така силно в едно такова общество, бе още по-ценна.
36
По Фаренхайт. — Б.пр.