Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Компютър в Холандското разузнаване улови индикация, която често означаваше изтриване на стар запис. Старият запис в случая бе отпреди двайсет и четири години. Обявено бе компютърно издирване, което да покрие всички правителствени и съдебни записи назад във времето, докато бъдат открити тъкмо изтритите данни. Двайсет и четири години. Оказа се сведение от Гражданския съд на Амстердам, отдел титли и имена. Поде се второ, непосредствено разследване на съдебните архиви, документът бе изровен и подложен на спектрографски рентгенов анализ. Откриха се и изтритите думи.
Деветнайсетгодишен студент по право в Университета на Утрехт бе променил името си, използвайки напълно законна процедура, или по-точно казано, бе променил името си, заличавайки последната му част. От този ден нататък той вече се казвал Ян ван дер Меер, а не както било истинското му име Ян ван дер Меер Матарайзен.
Матарайзен.
Холандският вариант на Матарезе.
Последното парченце от влудяващата мозайка бе застанало на мястото си.
Джулиан Гуидероне се регистрира под името Паравачини в Лъндън’с Ин в Парк Хотел. Изисканите хотели познаваха Паравачини като една от най-богатите фамилии в Италия, достойна за най-доброто обслужване. За да изпълни целта на посещението си в Англия — простичко казано, да осигури смъртта на Брандън Алан Скофийлд, с псевдоним Беоулф Агът, — Джулиан трябваше да открие човека на Матарезе в Лондон, някой си Ленард Фредерикс, който според думите на наемника им в Лангли, „сякаш е пропаднал вдън земя“.
Е, все пак човек като Фредерикс не можеше да изчезне просто така. Би могъл да измисли неопровержимо обяснение за временното си отсъствие, но никога не би изчезнал. Независимо от жестоката и напълно реална заплаха, като например заплахата от неочаквана светкавична екзекуция, услугите му бяха невероятно добре платени и подобно на мнозина от колегите си в подземния свят, поддържаше никому неизвестен начин на живот, на който би завидял и саудитски принц. Впрочем Гуидероне не се ограничи с наемниците на Матарезе; разполагаше със собствени източници. Един от тях бе съпругата на Ленард Фредерикс, хваната в капана на един ужасен брак, от който не можеше да избяга. За да предотвратят евентуалното й проследяване, те се уговориха да се срещнат в залата с ислямската колекция на музея „Виктория и Албърт“, за която се знаеше, че е обект на интересите на съпругата.
— Известно ви е, че Ленард рядко споделя с мен подробности около пътуванията си — заяви внушителната Марша Фредерикс, когато се настаниха на мраморната пейка в музея. Изложбената зала бе изпълнена със студенти и туристи. Джулиан държеше под око входната арка; беше готов да стане и да се отдалечи при първия знак, че ги следят. — Предполагам, отлетял е до Париж, за да навести любимите си тържища на жива плът, естествено, под предлог, че провежда някое икономическо проучване.
— Каза ли кога ще се върне?
— О, беше необичайно словоохотлив, обяви, че се прибира утре. Както обикновено, аз трябва да стоя на телефона, затова ми каза точния ден. Ще приготвя печено, очакваме да ни гостуват негов колега със съпругата му.
— Като зная колко малко общо със съпружеския рай има вашето съществувание, бих отбелязал, че сте постъпила много мило.
— Любопитна съм. През последните две години спи със съпругата на колегата си.
— Нагъл тип, а?
— Не го отричам, драги. Стига нещо да прилича на жена, той тутакси се втурва натам.
— Чуйте ме, Марша — рече Гуидероне. — Трябва да се видя с Ленард, но той не трябва да знае, че сме се срещали, още по-малко, че съм тук, в Лондон.
— От мен няма да го научи.
— Добре. Отседнал съм в Парк Хотела под името Паравачини…
— Да, и преди сте използвали това име — прекъсна го госпожа Фредерикс.
— Правя го за удобство. Семейството е известно, пък и са наши приятели. Когато се връща, Ленард звъни ли, преди да се прибере у дома?
— Разбира се. За да чуя какви са заповедите за мен.
— Незабавно ми се обадете. Не се знае дали ще се прибере от летището или от офиса си, нали?
— Естествено. Може да се окаже, че се налага да направи отклонение, разгоненият му негодник.
— Ще го спра някъде след обаждането му до вас. Може да закъснее за вечерята.
Марша Фредерикс се извърна леко и се втренчи умолително в Джулиан.
— Кога ще мога да се оттегля, господин Джи? Та аз нямам свой живот. Живея в непрестанен ад!