Кладенецът на възнесението

Тиндуил вдигна пръст.

— Защо се е страхувал от това?

— Страхът му е съвсем рационален, струва ми се — отвърна Сейзед.

— Твърде рационален — подчерта Тиндуил. — Дори бих казала прекалено рационален. Кажи ми нещо, Сейзед. Когато четеш дневника на Аленди, нямаш ли чувството, че е от онзи тип хора, които биха предпочели силата да се съсредоточи в техните ръце?

Сейзед поклати глава.

— Дори напротив. Тъкмо това е най-смущаващо в този дневник — не можем да си обясним защо човекът, за когото се говори в него, би постъпил, както предполагаме ние. Изглежда, тъкмо заради това Вин е предположила, че в края на краищата лорд Владетеля не е Аленди, а Рашек — неговият носач.

— А Куаан твърди, че познавал добре Аленди — продължи Тиндуил. — Нещо повече, на няколко места той не пропуска да го похвали. Нарича го „добър човек“.

— Така е — кимна Сейзед и намери споменатия пасаж. — „Той е добър човек — въпреки всичко. Човек, готов да се жертва. В действителност всички негови постъпки — убийствата, разрушенията, страданията, които е причинил — са го засегнали дълбоко “.

— И така, Куаан е познавал Аленди добре — заяви Тиндуил. — Имал е високо мнение за него. Освен това е бил близък и със своя племенник Рашек. Виждаш ли какво ме безпокои?

Сейзед бавно кимна.

— Защо ще праща човек с буен нрав, такъв, чиито мотиви са движени от завист и омраза, за да убива друг, за когото смята, че е добър? Доста странно решение.

— Именно — рече Тиндуил и опря лакти на масата.

— Но — продължи Сейзед — на същото място Куаан казва, че се съмнява, че ако Аленди стигне до Кладенеца на Възнесението, ще запази силата за себе си и после — в името на всеобщото добро — ще се откаже от нея.

Тиндуил поклати глава.

— В това няма никакъв смисъл, Сейзед. Куаан на няколко пъти споменава, че се страхува от Дълбината, но след това се опитва да попречи на плановете за нейното прогонване, като праща изпълнен с омраза младеж да убие уважаван и вероятно мъдър водач. Куаан на практика подтиква Рашек да вземе силата — ако толкова се е боял, че тя ще бъде съсредоточена в ръцете на Аленди, защо не се е страхувал за същото по отношение на Рашек?

— Може би гледаме на всичко това от висината на знаещи какво се е случило — рече Сейзед.

Тиндуил поклати глава.

— Пропускаме нещо, Сейзед. Куаан е много рационален, дори педантичен човек — това лесно може да се прецени по начина, по който пише. Той е човекът, открил Аленди, човекът, който го е убедил, че е Героят на времето. Защо след това се е обърнал срещу него?

Сейзед кимна и прелисти превода. Куаан се бе прочул с откриването на Героя. Откри търсеното място.

— „Аз получих своето място в учението за Очакването — започнах да мисля за себе си като за Обявителя, проповедника, за когото в предсказанията се казва, че ще открие Героя на времето. Да отхвърля Аленди на онзи етап би означавало да отхвърля и собствената си позиция, мястото, отредено ми от други“.

— Трябва да се е случило нещо драстично — рече Тиндуил. — Нещо, което го е накарало да се обърне срещу своя приятел, комуто дължал славата си. Нещо, което го е предизвикало толкова силно, че е бил готов да се възпротиви на най-могъщия монарх на своето време. Нещо толкова страшно, че е рискувал да подтикне Рашек към убийство.