Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Ръмженето сред тълпата се беше превърнало в истински вълчи вой, в погледите се стрелкаха искрици, които означаваха едно-единствено — насилие, тук и сега. Сатурнин можеше да прави, каквото си иска, с тези увълчени хора пред себе си.
— Квирити, всичко зависи от вас! Нима ще останете безучастни, докато ние, невинните, които ви обичахме, бъдем отвеждани до Тарпейската скала? Няма ли да се върнете по домовете си, за да извадите оръжията от скриновете, няма ли да призовете и съседите си да се притекат на помощ на своите закрилници?
Тълпата мигом се раздвижи, но изпадналият в истерия Сатурнин ги спря с нови крясъци.
— Върнете се тук при мен, върнете се хиляди! Поверете душите си на мен и слушайте какво ще искам от вас! Преди да е паднала нощта, Рим ще ви принадлежи, защото ще принадлежи на мен самия. Нека видим тогава кой сит, кой гладен! Ще разбием хазната и ще си купим жито, колкото пожелаем! А сега вървете, нека целият град дойде при мен, нека се срещнем в самото сърце на Рим. Ще им покажем на онези от Сената и първите класи кой е истинският управник на нашия град и на нашата империя!
Също както щом някой удари по маса с наредени върху нея топки, те се затъркалят напосоки, отрепките, които бяха изслушали речта на Сатурнин, се пръскаха на всички страни, размахвайки юмруци и крещейки неясни лозунги. Сатурнин си отдъхна доволен и се обърна към шепата си привърженици, застанали зад него на рострата.
— Беше великолепен! — не можеше да сдържи вълнението си Сауфей.
— Ще спечелим, Луций Апулей, ще спечелим! — възкликна в същия дух и Тит Лабиен.
Наобиколен от приятелите си, които окуражително го тупаха по гърба, Сатурнин се пъчеше като цар и мечтаеше за опияняващите мигове на властта, които го чакаха.
И в този момент Луций Еквиций изведнъж избухна в сълзи.
— Какво точно се опитваш да направиш? — едва промълви той, докато си бършеше лицето с края на тогата.
— Какво съм се опитвал да направя ли? А ти как мислиш, глупако? Да взема властта естествено!
— С тия?
— Кой ще посмее да им излезе насреща? Пък и няма да са само те. Само почакай, Луций Еквиций! Ще видиш, че никой няма да успее да ни се опре.
— Но на Марсово поле стои на лагер цяла армия! Два легиона! — напомни му Луций Еквиций и продължи нещастно да подсмърча.
— Никога досега римска армия не е влизала в града, освен за да триумфира. И никой римлянин, заповядал на войските си да нахлуят в Рим, не би оцелял жив след това — изрече презрително Сатурнин. Колкото и да приличаше на Тиберий Гракх, Луций Еквиций щеше да се разкара веднага щом Сатурнин стъпеше здраво на власт.
— Гай Марий би го направил — хълцаше Еквиций.
— Гай Марий, глупако, е на наша страна! — изсмя се подигравателно Сатурнин.
— На мен това не ми харесва, Луций Апулей!
— Не ти и трябва. Ако още си с мен, просто си затваряй устата. Ако ли пък си против мен, аз ще ти я затворя! — закани се Сатурнин и показа с жест какво смята да направи с гърлото на Еквиций.
Един от първите, които се притекоха при виковете за помощ на Мемиевите приятели, беше Гай Марий. Той дотича до мястото на трагичния инцидент, броени мигове след като Главция и бабаитите му се бяха втурнали да се спасяват на Квиринала, но около останките на Гай Мемий се бяха скупчили вече стотина гласоподаватели от центуриите, всички облечени в празничните си тоги. При вида на първия консул всички се отдръпнаха встрани, за да му направят път, а след него и на Сула, който подаваше глава зад рамото на Марий. На поляната стоеше трупът на убития и някаква кървава пихтия от мозък, месо, косми, парчета кожа и кости, която трябваше да представляват главата му. До трупа стоеше захвърлена тоягата, с която беше извършено злодеянието.
— Кой го направи? — попита Сула.
Десетина гърла му отговориха едновременно:
— Гай Сервилий Главция.
Сула изсумтя невярващо.
— Със собствените си ръце?
Всички кимнаха.
— Някой знае ли къде е отишъл?