Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Обърна се по корем, сплескала възглавницата, и не чу Зое да влиза в стаята. Следващото ми модно ревю ще бъде под наслов „Славата е бляскавият траур на щастието“, цитат в знак на почит към госпожа Дьо Стал. Ще нарисувам рокли за горди кралици с кървящи сърца. Ще използвам червено, черно, виолетово, материите ще падат на дълги дипли като сълзи, ще бъде брутално, жестоко, величествено, болезнено. Дори бих могла да...
- Спиш ли? - прошепна Зое.
- Не. Отново изживявам триумфа си и съм в прекрасно настроение. Възползвай се.
- Пак има писмо от татко!
- Престани, Зое! Нали ти казах вече, че не е жив! Безкрайно тъжно, но е така! Трябва да свикнеш с тази мисъл.
- Прочети го.
Ортанс се уви с одеялото, изкомандва Зое да й подаде тениската, взе писмото и зачете на глас:
Малки мои съкровища,
Изпращам ви кратко писъмце, за да ви известя, че състоянието ми се подобрява и продължавам да мисля за вас. Спомням си за щастливите дни, прекарани в Кифили, и спомените ми помагат да живея...
- Ужасен стил! - процеди през зъби Ортанс.
- Прекаляваш, толкова е гальовно!
- Точно това казвам! Татко не беше гальовен! Мъжете не пишат по този начин!
Малките ви муцунки ми помагат да преодолея болките, които ме измъчват, носят ми нежност и ми дават сили да продължа напред... Да намеря отново своето място в този жесток свят.
- Ааа, направо е прекалено. „Малките ви муцунки“! Какви са тези тъпизми, той да не малоумен?
- Сигурно е много изтощен и трудно намира думите...
Споменът за онова загоряло лосово месо „уапити “ постоянно ме подсеща за вас. Как се смяхме само, голям смях падна!
Ортанс хвърли писмото и извика:
- Писала го е Милен! Тя изпраща писмата. Това за „уапитито“, както го нарекохме, беше тайна. Тя се притесни, че е загорила месото, и ни накара да й обещаем, че няма да я издадем. Спомни си, Зое! Аз си изкрънках срещу мълчанието изкуствени мигли и френски маникюр...
Зое я гледаше, приковала отчаян поглед в очите й.
- ^арку, уЬа! а р11у!2 Спомняш ли си? - наблегна Ортанс.
Зое преглътна, очите й се насълзиха.
- Значи смяташ, че...
- Ти чела ли си другите писма?
Зое кимна.
- Донеси ми ги!
Зое изтича в стаята си, а Ортанс продължи да чете.
Тези моменти ми липсват. Такава самота. Отчаен съм. Няма рамо, на което да се облегна... О, нежните ми любими момиченца! Красивите ми скъпи момиченца! Как ми се иска да съм при вас и силно да ви прегърна! Колко е труден животът без вас! Нищо не може да се сравни с нежните ръчички на дете, които те прегръщат. Парите и успехът са нищо в сравнение с това чувство. Целувам ви много и много ви обичам, обещавам ви, че скоро, много скоро ще бъдем пак наедно...
Татко.
- Невероятно! - възкликна Ортанс и остави писмото; внимателно разгледа плика с пощенската марка.
Писмото беше пуснато в Страсбург.
Внимателно го прочете отново, спираше се на най-малките подробности, оглеждаше всяка буква. Убедена съм, че не е той, а Милен. Тя иска да ни накара да вярваме, че е жив. Издаде се със загорялото ядене. „Отчаен.“ „Наедно.“ Само тя е! Татко не би се изразил така. Винаги казваше, че можеш да прецениш някого по езиковите грешки. Как ни тормозеше с граматически правила и умението да подберем нужните думи и изрази! Не се казва „благодаря за което“ и ако някое момче спомене „впредвид“, направо го отсвирете, защото е необразовано. Тя се провикна:
- Зое, къде се мотаеш?
Зое се върна задъхана и връчи на Ортанс всички писма от баща им. Ортанс огледа пликовете. Първите бяха с клеймо от Момбаса, но другите от Париж, Бордо, Лион, Страсбург.
- Не намираш ли, че е странно? Едва се е спасил от крокодила и тръгва да обикаля света...
- Може би се е лекувал в разни болници... - Зое си мърдаше пръстите на краката, за да се разсейва и да не се разплаче. - Аз... не искам да е умрял...
- И аз не искам! Случи се така, че си бях вкъщи, когато Милен съобщи за смъртта му на мама и каза, че от френското посолство разследвали случая и потвърдили смъртта на татко. Край, точка. Милен е в Китай. Тя дава писмата на французи, които ходят там, търговци, бизнесмени, и те ни ги пращат, когато се върнат във Франция...