Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
I среди. Секретарят на общия полицейски синдикат се е изказал твърде предпазливо: „Случва се в момент на сериозни трудности, пред които е изправена полицията." „Алианс" и „Синержи", други професионални обединения на силите на реда, са по-категорични: „Увеличава се броят на ранени полицаи и на полицаи, жертви на нападения, длъжни сме да реагираме, няма го респекта пред полицията."
ПЕТА ЧАСТ
Ортанс отвори очи и се огледа: беше в стаята си в Париж. Във ваканция. Въздъхна дълбоко и се протегна под завивката. За нея учебната година приключи. Блестящо! Беше една от седемдесетте, избрани да продължат в престижния „Сейнт Мартинс Коли-дж“! Тя! Ортанс Кортес. Израснала в парижкото предградие Курбвоа, с майка, която се обличаше от евтините универсални магазини „Монопри“ и смяташе „Репето“ с прочутите балетни палци, обувки и кожени изделия за марка спагети. Аз съм най! Аз съм изключителна! Аз съм живецът на френската елегантност! Нейното модно ревю беше свръхизискано, свръховаторско, свръхбезупречно. Без съмнителни ефекти, пластмаси, картонени кринолини, черни маски, само изчистени линии! Не си падаше по псевдобунтарството, вписваше се по-скоро в традицията на Шанел и Ив Сен Лоран. Тя затвори очи и в ума й се завъртяха кадрите от ревюто „Копнежът се пробужда бавно“: гъвкавите манекенки, безупречно падащите надиплени материи, озвучаването, дело на Николас, роякът фотографи, накацали покрай подиума, бавният танц на шестте красавици, които хвърлиха в екстаз изисканата публика, преситена дори от красота и лукс. Ще бъда в училището, през което са минали Джон Галиано, Алекзандър Маккуин, Стела Маккартни, Луела Бартли, сегашната любимка на цял Ню Йорк. Аз, Ортанс Кортес! Откъде ли съм наследила тази гениалност? - почуди се тя и погали с пръсти ръба на завивката.
Беше успяла. Безсънни нощи и сомнамбулни дни, лудешки пре-пускания, за да уреди точно тези бродерии, ширити и плисета, които си беше намислила. Шие и разшива, обяснява, започва отново и отново. Зачервени очи, треперещи пръсти, няма да успея, няма да спазя срока, сбърках с тази манекенка, ами тази? За нищо не става! Кога да я пусна, втора, трета? Но постепенно нещата потръгнаха, мечтите придобиха очертания. Николас беше уредил участието на Кейт Мое, неповторимата Мое, която се появи последна в черно-бялата мараня от светлините на прожекторите с висока перука, с домино от черен сатен, което свали с рязък жест, преди да се скрие от погледите на публиката, съблазнително изпъчена, шепнейки: „Копнежжжът се пробужжжда бавно.“ Страстите се нажежиха! Слоганът за копнежа се превърна в култова фраза. Ортанс получи предложение от производител на тениски да отпечата за час хиляда броя, които бяха разграбени на партито, организирано вечерта в училището.
А сега чакам да видя какво ще ми предложат от „Гучи“, „Ив Сен Лоран“, „Диор“ и „Унгаро“. Бяха изпратили съгледвачи в „Сейнт Мартинс“, поздравиха ме и обещаха да ме вземат на работа при тях, след като завърша. Беше изслушала предложенията с отегчен вид и беше заявила „говори с агента ми“, посочвайки с брадичка Николас. Утре ли... ами утре следобед имам среща лично с Жан-Пол Готие, сети се тя и размърда крака под завивките. Сигурно ще ми предложи стаж през лятото... Ще подхвърля: да, може би, трябва да си помисля. Два дни по-късно ще приема и ще отида да се вдъхновя от чудесата на този човек с поглед, в който проблясват гениални искри на неизтощима енергия.
Аз съм щастлива, щастлива, щастлива!
Естествено, не мина без задължителната лека неприятност: онази твар Шарлот Брадсбъри седеше на първия ред, водеше си бележки за своето тъпо списание и се цупеше, когато публиката ръкопляскаше. Дразнеше се от Гари, готов непрекъснато за аплодисменти, толкова ентусиазиран, та чак се надигаше от стола. Когато го зърна на първия ред до онази Брадсбъри, все едно някой я удари, изкара й целия въздух. Беше оставял съобщения на телефонния й секретар. Тя ги подмина. Ще го игнорира. Учтива усмивка от подиума, придружена с поклон към публиката, но без да поглежда към Гари. Напротив! Повика Николас, прегърна го, пошепна: „Целуни ме, целуни ме.“ „Тук пред всички ли?“ - „Да. Веднага. Целувка на влюбени.“ - „Аз какво печеля?“ - „Каквото пожелаеш.“ Ето така му обеща да го придружи на морско пътешествие в Хърватия. След стажа при Готие, ако изобщо се уредеше.
Николас я целуна. Гари сведе очи. Точка за мен, изръмжа тя с голяма фалшива усмивка. Беше се гушнала в Николас, всеотдайна щастлива младоженка. Нямаше нито минута за губене в болезнени разсъждения от сорта: какво става? дали е влюбен? защо не в мен? Безплодни тъпотии! Браво на мен! Седемдесет от хиляда! Гт Ле Ьез! Каймакът. А съм едва на осемнайсет! Онази Брадсбъри пък се бори срещу годинките. Сигурно си прави инжекции с ботокс, няма нито една бръчица! Съмнителна работа, мирише ми на гнило.