Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- За какво мислиш? - изломоти Жозефин
- „Чудна вода“ на „Ермес“! Спомних си името на парфюма ти!
Тя се протегна, после се притисна към него:
- Умирам от глад.
- Ще слезем ли да закусим?
- Бъркани яйца, препечени филийки и кафе! Мм...Харесва ми, че си имаме вече изработени навици.
- Навици и нагон, това е основата на здравата двойка!
Взеха си душ, облякоха се, оставиха стаята в безпорядък, леглото с омачкани чаршафи, спуснатите розови пердета, строгия часовник на камината, белите хавлии, скупчени на тъмния паркет, и поеха по мрачния коридор покрай камериерките, заети да разчистват и подреждат. Дребна пълничка жена събираше подносите от закуска, оставени пред вратите на стаите, тананикаше си песента на Синат-ра: „81гап§егз ш 1Ье ш§Ь1, ехсЬап§т§ §1апсез... 1оуег$ а* йг§181§Ь1 т юуе &геуег“... и те допълниха наум с усмивка: „Дубидубиду дуби-дудуду...“ Жозефин затвори очи и отправи безмълвно пожелание: „Господи, направи така, че щастието да продължи, дубидудуду.“ Не забеляза ръба на подноса, спъна се, опита да се задържи, но се подхлъзна на портокалова кора, паднала на мокета.
Тя извика и полетя с главата напред по стълбите, изтъркаля се и си спомни гласа на баща си, който я бе предупредил: „Когато излезеш, ангел мой, пияна от щастие, пази се в тъмното от коварна портокалова кора.“ Значи наистина е бил баща ми! Той ми го е казал, не съм сънувала. Тя затвори очи, за да усети странното чувство на безкрайно щастие и спокойствие, което я изпълваше. Отвори ги, видя Филип: наведен над нея, той я гледаше ужасно разтревожен.
- Няма нищо, успокои го тя. - Просто ми се струва, че съм пияна от щастие...
На другия ден я откара до гарата. Бяха прекарали заедно нощта. Бяха писали по телата си любовни думи, които все още не смееха да произнесат на глас. Той си тръгна на разсъмване, за да бъде вкъщи, когато Александър се събуди. Сърцето й се сви, щом вратата се затвори зад гърба му. Дали постъпваше по същия начин, когато прекарваше нощта с Доти? После се укори. Не й дремеше за Доти Дулитъл.
Тя се връщаше в Париж. Той отиваше в Германия за прочутата „Документа“ в Касел, едно от най-големите изложения за съвременно изкуство.
Държеше я за ръка и носеше пътната й чанта. Беше си вързал жълта вратовръзка с малки микимаусовци с червени къси панта-лонки и големи черни обувки. Тя се засмя, докосвайки с пръст вратовръзката.
- Александър ми я подари за празника на татковците... настоява да я нося, когато ще летя със самолет, казва, че носела щастие, била талисман...
Разделиха се на митническия контрол. Целунаха се насред навалицата от забързани пътници, които подаваха паспортите на служителите и ги блъскаха с куфарите си на колелца. Не си обещаха нищо, но двамата прочетоха в очите си едно и също безмълвно чувство, един и същ стремеж.
Седнала на място № 35 в 18-и вагон до прозореца, Жозефин леко погали устните си, които той току-що бе целунал. В ума й се въртеше една фраза, която си припяваше Филип: „81гап§ег§ ш Ле т§Ь1, т юуе Гогеуег“, и тя изписа „Гогеуег“ на прозореца.
Заслуша се в лекото потракване на колелата на влака, в стъпките на сновящите напред-назад пътници, звънящите мобилни телефони, звука на включените компютри. Вече не се страхуваше от нищо. Сърцето й се сви при мисълта за модното ревю на Ортанс, на което не присъства, но се успокои, такава си е Ортанс, не мога да я променя, това не значи, че не ме обича...
На Северната гара си купи „Льо Паризиен“. Нареди се на опашката за такситата и разгърна вестника. „Полицайка, убита на паркинг". Прониза я ужасно предчувствие, изчете репортажа, докато чакаше на опашката и хората я побутваха да се придвижва. Капитан Галоа, жената със стиснатите устни, била наръгана с нож пред бялото си рено клио на паркинга на полицейския участък.
Тялото на младата жена е открито вчера в седем часа сутринта. Работила е до късно през нощта. Охранителните камери са заснели мъж с качулка на главата, облечен в бял шлифер, който се доближил до нея и я нападнал с нож. Това е четвъртото подобно нападение само за няколко месеца. „Проучваме всички възможни хипотези", уверяват източници, близки до разследването, поверено на криминалисти в Дирекция на полицията. От полицията не изключват убийството да е свързано с другите нападения. Следователите отбелязват, че нападението е извършено именно когато капитан Галоа е разследвала подобни престъпления, извършени неотдавна. Убийството е много потискащо за полицейските