Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Някаква дърта коза с витло или голяма шапка на главата?
Младши изкрещя от възторг, от радост и изтощен се отпусна на
столчето си.
- Анриет! - заяви Рьоне, обзет от внезапно вдъхновение. - Това е Анриет! Дъртата коза с шапка, която прилича на летяща чиния.
Младши отново изръкопляска и за малко да се задави с коричката от сиренето, но Марсел бдеше и веднага я извади от устата му.
- Анриет! - възкликнаха в един глас Марсел и Рьоне. - Тя е направила черна магия на Душката!
Най-сетне госпожа Сюзан успя да влезе в душата и в съдбата на Жозиан. Все така коленичила в краката й, тя помоли за максимално съсредоточаване и всичко потъна в църковна тишина. Допрели лакти в знак на солидарност, двамата мъже очакваха да чуят диагнозата на госпожа Сюзан. Младши и той. Беше хванал ходилата си с двете ръце и ги клатеше, за да ускори времето, все едно повтаряше: „трябва да се действа бързо, бързо“...
- Наистина става въпрос за жена с името Анриет... - прошепна госпожа Сюзан, наведена над крака на Жозиан.
- Как е възможно? - попита Марсел, пребледнял, сякаш беше зърнал привидение.
- Ревността и парите... - продължи госпожа Сюзан. - Тя ходи при някаква жена, много дебела жена с розови сърца в целия апартамент, която има вземане-даване със злото и е направила магия на Жозиан... Виждам ги двете. Дебелата жена се поти и се моли на гипсова Дева Мария. Дамата с голямата шапка й дава пари, много пари. Дава също и снимка на Жозиан на дебеланата, която започва да й въздейства и да я обработва, обработва... Виждам карфици! Ще бъде много болезнено, много трудно, но ще се справя!
Тя се съсредоточи върху стъпалата и глезените на Жозиан, взе ръцете й в своите и започна да произнася неразбираеми думи, които звучаха като латински. Марсел и Рьоне слушаха смаяни. Младши кимаше с вид на човек, който разбира. Те разгадаха един израз, заповед към демоните „да излязат“. Жозиан хлъцна и повърна малко жлъчка. Госпожа Сюзан я избърса, държеше я за тила. Жозиан клатеше глава, подбелила очи, с пяна на устните. Младши се усмихваше. После госпожа Сюзан започна да прави някакви хипнотизаторски движения около Жозиан. В продължение на десетина минути. Разгневи се и заповяда на злите духове да се предадат и да изчезват.
Марсел и Рьоне уплашени направиха крачка назад.
- Предпочитам разказа ти за гарвана... Беше по-поетичен.
- И аз! - пошушна Рьоне, който следеше сцената и не вярваше на очите си.
С поглед Младши ги накара да млъкнат. Те сведоха очи от неудобство.
Най-накрая госпожа Сюзан се изправи, разтри си кръста и обяви:
- Ще се оправи. Но ще бъде изтощена...
- Алилуя! - възкликна Младши, вдигнал ръце към небесата.
- Алилуя! - подеха Марсел и Рьоне, които не знаеха как да се държат при това положение.
Жозиан, потънала в мохерния си шал, се разтрепери неудържимо цялата и се свлече на пода.
- Ето, готово... Освободи се - установи госпожа Сюзан. - Тя ще поспи, а през това време ще я прочистя изцяло... Молете се за мен, врагът е силен, не се предава лесно, ще е нужна голяма енергия.
- Забравил съм молитвите! - отговори Рьоне.
- Казваш каквото ти хрумне и започваш с „благодаря“... - посъветва го Марсел. - Думите не са важни, да не ти пука, важно е да ги казваш от сърце.
Рьоне направи фасон. Не беше дошъл да мрънка разни църковни глупости!
- Колко ви дължа? - попита Марсел.
- Нищо. Това е дарба, която ми е дадена, и не трябва да я мърся с пари. В противен случай веднага ще ми бъде отнета. Ако искате нещо да дадете, направете го някъде другаде.
Тя прибра маслата и кремовете, пръчиците тамян и дебелата бяла свещ и си тръгна, оставяйки двамата мъже замаяни, Младши във възторг и Жозиан потънала в здрав сън.
Телефонът продължаваше да не отговаря.
- Какво й става на мама? - извика ядосайа Ортанс, докато закусваха двете със Зое в кухнята. - Наистина се държи странно!
Беше дванайсет и половина и двете момичета току-що бяха станали. Жозефин им беше приготвила закуската, движейки се като разсеяно привидение. Сипа кафе в чайника, сложи меда в микровълновата печка и остави филийките в тостера, докато станат на въглен.
- Серийните убийства... объркват ти акъла! - изказа предположение Зое. - Пак я викаха ченгетата след смъртта на колежката им. Всички ги викаха да ги разпитват отново, всички от кооперацията...
- Когато я видях в Лондон, си беше нормална. Дори много оживена.
- Кога си я видяла? - викна изненадано Зое.
- Преди петнайсет дни. Имаше среща с английския си издател.
- Ходила е в Лондон? На нас ни каза, че отива на семинар в Лион. Обясняваше ни надълго и нашироко! Стори ми се, че прекалява. Но нали я знаеш... Винаги е прекалено въодушевена, когато става дума за средновековието...