Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Ама за какво ти беше? - попита Жозефин, отърсвайки се от вцепенението си.
- Заради Пол Мерсон. Когато се събирахме в мазето, той казваше, че всички трябва да носим по нещо, аз не посмях направо да ти призная, защото щеше да ме разпитваш и...
- А кой е Пол Мерсон? - попита Ортанс заинтригувана.
- Едно момче от кооперацията. Зое често ходи с него и другите младежи в тяхното мазе - поясни Жозефин. - Давай нататък, Зое...
Момичето си пое въздух и продължи:
- Пък Гаетан и Домисий нямаха пари, щото баща им ги държи изкъсо, нямат право на нищо, дори понякога са длъжни всеки ден да обличат дрехи в различен цвят...
- Какви ги приказваш! Нищо не разбирам! Не се отплесвай, Зое, карай направо! - изкомандва я Ортанс.
- И затова аз пазарувах заради всички с картата на татко благодарение на натрупаните точки...
- А, ето какво било - прошепна Жозефин, - сега разбирам...
- И това също потвърждава хипотезата ми! - заяви Ортанс. -Писмата са от Милен, човекът от метрото ти е заприличал на татко, но не е той, а точките от „Интермарше“ са изразходвани от Зое! Като гледам накъде са тръгнали нещата, било е крайно време да се върна: без надзор и двете ставате опасни! На теб, мамо, ти се привиждат призраци, а Зое участва в групов секс в мазето! Бе вие никога ли не си говорите?
- Не се осмелих да ви кажа, за да не будя у вас напразни надежди... - оправда се Жозефин.
- В резултат на което настъпи пълен хаос! Значи затова си беше измислила онази история с Плосък татко, така ли?
- Ми да... Мислех си, че скоро ще се върне при нас и така чакането ставаше по-лесно.
- Лъгала си ме, Зое - каза Жозефин. - Откраднала си и си лъгала. ..
Зое пламна и смотолеви:
- Случи се, когато бяхме престанали да си говорим... Нямаше да седна да ти разказвам такива неща. Ти правеше твоите глупости, а аз - моите!
Жозефин кимна с въздишка: „Каква каша!“ Ортанс се опитваше да разплете загадката, но тъй като не успя да й хване края, продължи с плана за действие:
- Дотук добре... сега ще трябва да се изясним с Милен. Да престане с тъпите писма. Имаш ли представа как можем да се свържем с нея?
- Марсел знае. Има й номера... Даде ми го на Коледа, обаче го изгубих. След като получих първото писмо, реших да звънна, но после... Не ми се говореше с това момиче.
- Напълно си била права! Според мен тя е изтрещяла... Сигурно ужасно й е дотегнало да кисне в Китай и се прави на Мадам дьо Севине с тези писма. Разказва си историйки. Понеже е самотна, времето тече, няма деца, въобразява си, че сме нейни дъщери. Ще звънна на Марсел.
- Значи излиза, че татко наистина е умрял? - попита Зое с треперещ от мъка глас.
- Няма хиляда начина да си умрял, Зое. Или си умрял, или не си, аз мисля, че той е мъртъв от доста време! - тросна се Ортанс.
Зое погледна сестра си, сякаш сега наистина беше убила баща й, и се разрида. Жозефин я прегърна. Дю Геклен се присъедини, виейки и клатейки глава като древните оплаквачки, забулени в черно. Ортанс го изрита.
Вечерта звънна на Марсел. Постоянно даваше заето.
- Какво толкова дрънка? Бас ловя, че се чукат с Жозиан и затова са оставили отворен телефона! На тяхната възраст човек не се чука, полива си цветята и реди пасианси!
Ортанс беше права и не беше. Марсел наистина беше оставил отворен телефона, но не за да се чука с Жозиан, а се опитваше да я върне на земята.
Беше поканил госпожа Сюзан и Рьоне. Младши, седнал на бебешкия си стол, гризеше кората на парче сирене, точеше лиги, изложил на показ розовите си венци. Жозиан се беше отпуснала на фотьойла, наметната с мохерен шал. Зъзнеше. Какво им става на всички, защо я зяпат така? Да не са й прораснали корените на боядисаната коса? И защо е с халат в седем вечерта? От известно време се беше занемарила, но ще е по-добре, ако се постегне, преди да дойдат хората. И защо трепери? В средата на юли сме. Нещо съвсем не съм наред. Като объркана мокра кокошка.
Госпожа Сюзан, седнала в краката й, масажираше десния й глезен. Обхванала крака й с меките си ръце, тя натискаше някакви точки, сключила вежди като питанки, и шумно дишаше.
- Напълно съм убедена, че е обладана от злото, но не виждам нищо... - заяви след няколко минути.
Рьоне и Марсел се наведоха към нея, сякаш да я подкрепят със закрилата си. Жозиан долови познатата миризма от ризата на мъжа си. Припомни си нощи на диво любене и въздъхна при мисълта, че толкова време не бяха го правили. Нямаше желание за нищо. Госпожа Сюзан поде тихо, бавно, за да не стресне пациентката:
- Жозиан, слушайте ме внимателно, имате ли врагове?
Жозиан бавно закима.