Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Как… как можеш изобщо да…
Перин напълни устата й с вилняк. Трудно беше да се направи. Да промениш каквото и да е у някого винаги беше трудно. Само че беше по-лесно, отколкото да се опита да я превърне в животно или нещо такова. Тя вдигна ръка към устата си и в очите й се появи паника. Започна да плюе и да храчи, след това отчаяно отвори портал до себе си.
Перин изръмжа, представи си протягащи се към нея въжета, но тя ги унищожи със сплит на Огън - сигурно бе изплюла вилняка. Хвърли се през портала и Перин се _измести_, за да се озове точно пред него, готов също да скочи. Замръзна, щом видя, че тя се появи сред огромна армия от тролоци и Чезнещи, които го гледаха свирепо.
Перин отстъпи назад, а Търсачка на сърца вдигна ръка към устата си втрещена и изкашля още вилняк. Порталът се затвори.
- Трябваше да я убиеш - каза Ланфеар.
Перин се обърна и я видя съвсем наблизо, скръстила ръце на гърдите си. Косата й се бе променила от сребриста в тъмнокафява. Всъщност лицето й също се бе променило, приличаше малко повече на предишното, когато за първи път я беше срещнал преди две години.
Той върна чука си в ремъците. Не каза нищо.
- Това е слабост, Перин - каза Ланфеар. - В един момент го намирах за чаровно у Луз Терин, но това не го прави по-малка слабост. Трябва да я надмогнеш.
- Добре - сопна се той. - Какво правеше тя там горе с кълбата светлина?
- Нахлува в сънища - отвърна Ланфеар. - Тук беше телом. Това носи известни предимства, особено когато играеш със сънища. Мръсница! Мисли си, че познава това място, но то винаги е било мое. Щеше да е най-добре, ако я беше убил.
- Грендал беше, нали? - попита Перин. - Или Могедиен?
- Грендал - каза Ланфеар. - Макар че не трябва да използваме повече това име за нея. Дадоха й ново. Хессалам.
- Хессалам - повтори Перин. - Не го знам.
- Означава „без прошка”.
- А твоето ново има какво е? Как да те наричаме вече?
Въпросът му я накара да се изчерви.
- Все едно. Опитен си тук, в Тел-айеран-риод. Много по-добър от Луз Терин. Винаги мислех, че ще властвам до него, че само мъж, способен да прелива, ще е достоен за мен. Но мощта, която показваш тук… Мисля, че бих могла да я приема в замяна.
Перин изсумтя. Гаул се беше преместил през малката поляна между лагерните палатки, с вдигнато копие и с шуфата, покрила лицето му. Перин му махна да я смъкне. Ланфеар не само щеше да е сигурно _много_ по-добра от Гаул във вълчия сън, но и все още не беше направила нещо застрашително.
- Ако си ме наблюдавала, знаеш, че съм женен, и то много щастливо.
- Да, знам.
- Тогава престани да ме гледаш като телешки бут, окачен за продан на пазара - изръмжа Перин. - Какво правеше Грендал тук? Какво иска?
- Не съм сигурна - отвърна небрежно Ланфеар. - Тя винаги върти три-четири коварства едновременно. Не я подценявай, Перин. Не е толкова опитна тук като някои други, но е _опасна_. Боец е, за разлика от Могедиен, която ще бяга от теб винаги, когато може.
- Ще го имам предвид - отвърна Перин. Отиде до мястото, където бе изчезнала през портала, и зарови в прорязаната от Силата пръст.
- Би могъл да го правиш, знаеш ли - каза Ланфеар.
Той се обърна рязко.
- Какво?
- Можеш да ходиш напред-назад до будния свят - рече тя. - Без да ти трябва помощта на някой като Луз Терин.
Не му хареса презрителната й усмивка, когато изрече името му. Тя се опита да го прикрие, но Перин надушваше омразата й всеки път, когато споменеше за него.
- Не мога да преливам - отвърна той. - Сигурно бих могъл да си представя, че мога…
- Няма да стане - каза тя. - Има граници на това, което можеш да постигнеш тук, колкото и силен да е умът. Способността да преливаш не е свързана с тялото, а с душата. _Все пак_ има начини такъв като теб да се движи между световете телом. Онзи, когото наричаш Убиеца, го прави.
- Той не е вълчи брат.
- Не е. Но е нещо подобно. Честно казано, не съм сигурна дали друг е имал уменията му. Тъмния направи… нещо на Убиеца, когато плени душата му, или душите му. Мисля, че Семирага би могла да ни каже повече. Жалко, че е мъртва.
Ланфеар изобщо не миришеше на съжаление. Погледна към небето, но беше спокойна, не разтревожена.
- Не изглеждаш толкова притеснена, че си забелязана, както преди - подхвърли Перин.
- Бившият ми господар беше… зает. Тази последна седмица, докато те наблюдавах, рядко усещах погледа му върху мен.
- Седмица? - Перин се стъписа. - Но…