Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Под прикритието на полумрака майорът непрекъснато се надуваше, въртеше моравото си лице и намигаше с рачешките си очи, докато не започна да се дави в кашлица, поради което се наложи да стане и да обиколи един-два пъти стаята, преди прелестната му приятелка да продължи отново.
— Изминаха вече няколко седмици — каза мисис Скютън, когато най-сетне заговори пак, — откакто мистър Домби бе така любезен да ни удостои с визитата си, придружен от вас, скъпи мой майоре. Признавам — нека да бъда откровена, — моят недостатък е, че съм експанзивно същество и не мога да прикривам чувствата си. Напълно съзнавам недостатъка си. По-добре и от враговете си. Но не съжалявам за него. Предпочитам пламенността ми да не гасне от бездушния свят и съм готова напълно да приема обвинението.
Мисис Скютън оправи набора си, пощипна изсъхналата си шия, да позаглади бръчките си, и продължи с голямо задоволство:
— Доставяше ми (както и на скъпата Едит, сигурна съм в това) безкрайно удоволствие да посрещам мистър Домби. Естествено, че бяхме склонни да проявим благоразположение към него като към ваш приятел. Намирам, че у мистър Домби има голяма сърцатост, която действува извънредно ободряващо.
— Дяволски малко сърцатост е останала у Домби сега, ма’ам — отвърна майорът.
— Нещастнико — сряза го мисис Скютън, като го погледна уморено, — моля ви да млъкнете.
— Дж. Б. става ням, ма’ам — заяви майорът.
— На свой ред мистър Домби — продължи Клеопатра, като приглади розовите краски върху бузите си — повтори визитата си. Той вероятно откри нещо привлекателно в нашия скромен и непретенциозен вкус… природата излъчва такова очарование… то е толкова сладостно… че той се присъедини към малката ни компания и започна редовно да ни посещава всяка вечер. Не се и сещах дори за ужасната отговорност, която поемах, като насърчавах мистър Домби… да…
— Да ви спохожда, ма’ам — подсказа й майор Багсток.
— Грубиян! — възкликна мисис Скютън. — Предугаждате мислите ми, но си служите с отвратителен език.
При тези думи мисис Скютън опря лакът върху масичката близо до нея, отпусна китка с маниер, който намираше за много грациозен и изтънчен, поразмаха ветрилото и съзерцавайки лениво ръката си, заговори.
— Страданието, което преживявам — превзето каза тя, — откакто постепенно започнах да проумявам истината, е твърде ужасно, за да се спирам подробно на него. Моята ненагледна Едит е смисълът на целия ми живот и да я гледам как с всеки изминал ден се променя… моята пленителна дъщеря, която след смъртта на този прекрасен човек, Грейнджър, буквално е заключила сърцето си… е най-мъчителното нещо на света.
Съществуването на мисис Скютън съвсем не бе така непоносимо, ако се съди по въздействието на най-мъчителното обстоятелство в живота й. Впрочем това е само между другото.
— Казват, че Едит — изкуствено се усмихна мисис Скютън, — моето единствено съкровище, приличала на мен. Смятам, че наистина сме еднакви.
— Има един мъж на този свят, който никога не би признал, че някой е в състояние да прилича на вас, ма’ам — заяви майорът, — и този мъж е старият Джо Багсток.
Клеопатра сякаш понечи да удари ласкателя с ветрилото си, но се смили, усмихна се и продължи:
— Ако моята очарователна дъщеря е наследила от мен някои хубави качества, лоша твар — последните думи се отнасяха до майора, — тя също така е наследила и моята неразумност. Едит е много силна по характер — за моя казват, че е извънредно твърд, но аз не вярвам, — но ако някога се развълнува, тя е уязвима и чувствителна в крайна стенен. А какво изпитвам аз, когато я гледам как линее! Това ме съсипва!
Майорът издаде двойната си брадичка, утешително присви посинелите си устни и си придаде извънредно съчувствено изражение.
— С вълнение си спомням за доверието — продължи мисис Скютън, — което съществуваше помежду ни, за свободното разкриване на душата и излияние на чувствата. По-скоро бяхме като сестри, отколкото като майка и дъщеря.