Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Точно мнението на Дж. Б. — отбеляза майорът, — изказвано стотици хиляди пъти от Дж. Б.
— Не ме прекъсвайте, невъзпитано същество! — възкликна Клеопатра. — Какво изпитвам аз при това положение, когато виждам, че отбягваме да говорим по един въпрос. Че между двете ни се отваря… как се казва… пропаст! Че моята чистосърдечна Едит се е променила спрямо мен! Разбира се, тези чувства са толкова болезнени!
Майорът стана от стола си и седна по-близо до масичката.
— Всеки ден наблюдавам това, мой скъпи майоре — продължи мисис Скютън. — Всеки ден го чувствувам. Всеки час се укорявам за прекалената прямота и доверчивост, които ни доведоха до такива печални последствия. И едва ли не всеки миг съм преизпълнена с надеждата, че мистър Домби ще се обясни и ще облекчи мъките, които преживявам и от които изнемогвам. Но нищо подобно не се случва, мой скъпи майоре. Съвестта ме е превърнала в своя жертва… внимавайте с чашата си, толкова сте непохватен… скъпата ми Едит е станала неузнаваема, а аз наистина не зная какво би могло да се направи и с кой добър човек бих могла да се посъветвам.
Майор Багсток, навярно окуражен от задушевния и доверчив тон, към който мисис Скютън няколко пъти бе прибягвала за миг, а сега сякаш окончателно възприе, протегна ръка през масичката и ухилено каза:
— Съветвайте се с Джо, ма’ам.
— В такъв случай вие, ужасяващо чудовище — рече Клеопатра, като подаде на майора едната си ръка, а с ветрилото в другата докосна пръстите му, — защо не поговорите с мен? Знаете какво имам предвид. Защо не ми кажете нещо конкретно?
Майорът се изсмя, целуна подадената му от нея ръка и отново се изсмя.
— Дали наистина у мистър Домби има толкова сърцатост, колкото предполагах? — замислено издума Клеопатра. — Смятате ли, че е сериозен в намеренията си, скъпи ми майоре? Намирате ли за необходимо да се поговори с него, или да се изчака? Кажете ми като близък човек, какво ще ме посъветвате?
— Дали да не го оженим за Едит Грейнджър, ма’ам? — дрезгаво се изкикоти майорът.
— Странно същество! — отвърна Клеопатра и вдигна ветрилото си да чукне майора по носа. — Как бихме могли НИЕ да го оженим?
— Дали да не го оженим за Едит Грейнджър, ма’ам, викам аз? — повторно се изкикоти майорът.
Мисис Скютън не му отвърна с думи, но се усмихна на майора с такова лукавство и закачливост, че приемайки усмивката й за предизвикателство, неустрашимият офицер би целунал извънредно червените й устни, ако тя не бе изпречила пред себе си ветрилото с очарователна моминска пъргавина. Може би тя стори това от стеснителност, а може би и от опасението да не пострада цветът на устните й.
— Домби, ма’ам — каза майорът, — е завидна партия.
— О, користолюбив нещастнико — тихичко изписка Клеопатра. — Това е възмутително.
— А намеренията на Домби, ма’ам — продължи майорът, като издаде напред глава и ококори очи, — са сериозни. Джоузеф ви заявява това. Багсток е уверен в това. Дж. Б. го тласка натам. Оставете Домби на спокойствие, ма’ам. Домби е сигурен, ма’ам. А за завършека разчитайте на Дж. Б.
— Наистина ли така смятате, скъпи майоре? — запита Клеопатра, която го бе наблюдавала много зорко и много изпитателно въпреки апатичния си вид.
— Сигурен съм в това, ма’ам — отговори майорът. — Несравнимата Клеопатра и нейният Антоний Багсток често ще си разговарят тържествуващо по този въпрос, когато се наслаждават заедно на изискания разкош и богатство в дома на Едит Домби. Пристигна, ма’ам — заяви майорът, като прекъсна рязко кикотенето си и стана сериозен, — дясната ръка на мистър Домби.
— Тази сутрин ли? — попита Клеопатра.
— Тази сутрин, ма’ам — потвърди майорът. — И нетърпението, с което мистър Домби очакваше пристигането му, ма’ам, може да се обясни — не се съмнявайте в думите на Дж. Б., защото Джо е дя-волски хитър — майорът се чукна по носа и силно намигна с едното си око, от което природната му красота не се подсили — … може да се обясни с желанието на Домби неговият помощник да научи мълвата, без Домби да му я съобщава сам, или да се съветва с него. Защото Домби е горд, ма’ам — добави майорът, — като Луцифер.
— Очарователно качество — изфъфли мисис Скютън, — свойствено на скъпата Едит.
— И така, ма’ам — продължи майорът, — подхвърлих вече някои намеци и дясната ръка на Домби ги схвана, а до довечера ще подхвърля още няколко. Тази сутрин Домби запланува за утре излет до замъка Уорик и до Кенилуърт, като преди това вие ще закусите с нас. Аз се наех с предаването на поканата. Ще ни окажете ли подобна чест, ма’ам? — подувайки се от задух и от хитрина, попита майорът, като извади бележка, адресирана до уважаемата мисис Скютън, в която, чрез посредничеството на майор Багсток, неизменно преданият Пол Домби канеше нея и любезната й, изискана дъщеря да вземат участие в предложената екскурзия, като най-отдолу същият този неизменно предан Пол Домби умоляваше да се предадат поздрави от негово име на мисис Грейнджър.