Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Под напора на мислите си майорът изрече последните думи на глас и предполагайки, че те се отнасят лично до него, злочестият туземец спря и се обърна. Разгневен до крайна степен от подобен акт на неподчинение, майорът (макар че точно в този момент се подуваше от задоволство и добро настроение) моментално мушна бастуна си между ребрата на туземеца и продължи да го сръгва на кратки интервали из целия път до хотела.
Не по-малко гневен бе майорът, докато се обличаше за вечеря, като по време на въпросната процедура върху чернокожия слуга се изсипа град от всевъзможни предмети, различни по големина, като се започне от ботуша, та се стигне до четката за коса, както и всичко останало, попаднало подръка на господаря му. Майорът се гордееше, че поддържа туземеца в пълна бойна форма и за най-малкото нарушение на строгата дисциплина налагаше подобен род военни наказания. Като се прибави към това и фактът, че майорът държеше туземеца край себе си също и като средство за уталожване на подаграта и всякакви други оплаквания, душевни и телесни, то излизаше, че туземецът съвсем не изкарва даром заплатата си, която впрочем не бе голяма.
Най-накрая майорът, след като изчерпа всички снаряди, които му бяха подръка, и след като нарече туземеца с толкова много нови епитети, че това навярно му даде пълно основание да се удиви на богатството на английския език, се подчини на необходимостта да си сложи връзката. Вече облечен и почувствувал силен прилив на бодрост след гореспоменатите упражнения, той слезе долу, за да поразвлече Домби и неговата дясна ръка.
Домби още не беше дошъл, но дясната ръка беше там и както обикновено показа своето зъбно съкровище на майора.
— Е, сър! — заговори майорът. — Как прекарахте времето си, откакто имах щастието да ви срещна? Поразходихте ли се?
— Поразтъпках се за по-малко от половин час — отвърна Каркър. — Бяхме много заети.
— Работа, а? — подхвърли майорът.
— Всевъзможни дреболии, които трябва да се свършат — отговори Каркър. — Но знаете ли… това е твърде необичайно за мен, тъй като още в училище съм възпитан в дух на недоверие и, общо взето, не съм склонен да бъда общителен — заговори той, после спря и продължи с обаятелен, чистосърдечен тон — … но спрямо вас аз изпитвам пълно доверие, майор Багсток.
— Оказвате ми голяма чест, сър — отвърна майорът. — Можете да ми имате доверие.
— В такъв случай, знаете ли — продължи Каркър, — че не намерих моя приятел… впрочем НАШИЯ приятел, би трябвало по-скоро да го нарека…
— Домби ли имате предвид, сър? — възкликна майорът. — Виждате ме, мистър Каркър, изправен пред вас! Дж. Б.!
Той бе достатъчно дебел и достатъчно син, за да бъде видян. И мистър Каркър му отвърна, че го вижда.
— В такъв случай вие виждате човека, сър, който ще мине през огън и вода заради Домби — заяви майор Багсток.
Мистър Каркър се усмихна и каза, че не се съмнява в това.
— Знаете ли, майоре — продължи той, — да довърша това, което бях започнал, че не намерих нашия приятел така съсредоточен в работата както обикновено?
— Така ли? — със задоволство откликна майорът.
— Намерих го малко разсеян и неспособен да се съсредоточава — отбеляза Каркър.
— Ей богу, сър — възкликна майорът. — Тук е замесена жена.
— Наистина започвам да мисля, че действително е замесена — отговори Каркър. — Смятах, че навярно се шегувате, когато сякаш направихте подобен намек, понеже зная, че вие, военните…
Майорът издаде конското си пръхтене, разтърси глава и рамене, като че искаше да каже: „Е! Вярно е, че сме си веселяци, не може да се отрече!“ След това сграбчи мистър Каркър за петлицата и с ококорени очи му зашепна на ухото, че тя е необикновено обаятелна жена, сър. Че тя е млада вдовица, сър. Че тя е от знатен род, сър. Че Домби до уши е влюбен в нея, сър, и че двамата представляват един за друг изгодна партия, защото тя е красива, с добър произход и талантлива, а Домби е богат. Какво друго би могла да желае една двойка? Когато дочу стъпките на мистър Домби отвън, майорът набързо млъкна, като добави само, че на другата сутрин мистър Каркър щял да я види и да прецени сам. От умствено напрежение и усилието да изрече всичко това с хриплив шепот майорът се задави, а очите му се насълзиха и в такова състояние продължи да седи чак до сервирането на вечерята.