Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Вие сте създаден за обществото — заяви Каркър. — Както по природа, така и с общественото си положение вие сте предназначен за обществото повече от всеки друг. Знаете ли, че аз често съм недоумявал защо толкова дълго време вие страняхте от него.
— Имах основания за това, Каркър. Бях самотен и не проявявах интерес към обществото. Съвсем естествено е обаче именно вие, който имате талант за общуване, да се удивлявате!
— О! Аз ли! — отвърна Каркър, готов да прояви пренебрежително отношение към себе си. — Що се отнася до човек като мен, нещата стоят съвсем другояче. С ВАС аз не бих могъл да се сравнявам.
Мистър Домби вдигна ръка към шалчето на врата си, понамести брадичката си, поизкашля се и постоя няколко минути, безмълвно загледан в своя верен приятел и служител.
— Ще имам удоволствието, Каркър — каза мистър Домби най-накрая с такъв вид, сякаш преглътна твърде голяма хапка, — да ви представя на моите… на приятелите на майора. Извънредно приятни хора!
— Предполагам, че сред тях има и дами? — угоднически вметна управителят.
— Да… всъщност те са… две дами — отговори мистър Домби.
— Само две ли са? — усмихна се Каркър.
— Само две. Посещавам единствено техния дом и не съм завързал други познанства тук.
— Навярно са сестри? — осведоми се Каркър.
— Майка и дъщеря — отвърна мистър Домби.
Когато мистър Домби сведе очи и отново пооправи шалчето си, усмихнатото лице на управителя мистър Каркър съвсем неочаквано мигновено стана напрегнато и намръщено и той внимателно се взря с отвратително изражение в своя началник. Когато мистър Домби отново вдигна очи, лицето на Каркър пак така мигновено възвърна предишното си изражение и той оголи насреща му целите си венци.
— Много сте любезен — рече Каркър, — ще ми бъде извънредно приятно да се запозная с тях. След като стана дума за дъщери, искам да кажа, че видях мис Домби.
Внезапно кръвта нахлу в лицето на мистър Домби.
— Аз се осмелих да я посетя — продължи Каркър, — за да я попитам дали няма да ме натовари с някои заръки, но нямам щастието да ви предам нещо друго освен нейните… освен нейните най-сърдечни поздрави.
Каква вълча муцуна представляваше лицето му в този миг! Когато погледна мистър Домби в очите, кръвожадният му език се подаваше от раззинатата уста.
— Има ли служебни новини? — осведоми се Домби след кратко мълчание, през което мистър Каркър извади някои книжа и документи.
— Не са много — отговори Каркър. — Общо взето, напоследък не ни върви както обикновено, но това не е от голямо значение за вас. Фирмата „Лойд“ вече е отписала „Син и Наследник“. Да, но целият кораб е застрахован от кила до най-горната си мачта.
— Каркър — обади се мистър Домби и седна на един стол близо до него, — не бих могъл да кажа, че младият Гей ми е правил някога благоприятно впечатление…
— Нито пък на мен — вметна управителят.
— Но съжалявам — продължи мистър Домби, без да обръща внимание на забележката на Каркър, — че отплува. Съжалявам, че изобщо бе изпратен.
— Жалко, че не казахте това своевременно — хладно отвърна Каркър. — Както и да е, в случая бих казал всяко зло за добро. Наистина мисля така. Споменах ли ви, че между мен и мис Домби възникна известно откровение?
— Не — сурово отсече мистър Домби.
— Нямам никакво съмнение относно това — след многозначителна пауза продължи мистър Каркър, — че където и да се намира в момента Гей, много по-добре е да е там, отколкото у дома. Ако бях или ако изобщо е възможно да съм на ваше място, бих бил доволен от подобно положение на нещата. Аз лично много съм доволен. Ако изобщо може да се говори за някакъв недостатък, мис Домби е твърде доверчива и млада — макар че е ваша дъщеря, тя, изглежда, не е достатъчно горда. Не че това е особено важно, разбира се. Бихте ли желали да проверим заедно тези баланси?
Вместо да се надвеси над изложените пред него книжа, мистър Домби се облегна назад в стола си и съсредоточено се вгледа в лицето на управителя. Свел очи, управителят си даваше вид, че се взира в цифрите, без да припира началника си. Той не скриваше, че си придава такъв вид, сякаш бе подтикнат към това от голямата си деликатност и желанието си да пощади чувствата на мистър Домби. Домби го погледна, усети преднамерената му сдържаност и разбра, че ако не беше тази негова сдържаност, довереният Каркър би разказал твърде много неща, за които гордостта на мистър Домби не му позволяваше да пита. Постепенно напрегнатостта в очите на мистър Домби изчезна и вниманието му бе погълнато от книжата пред него. Но макар и погълнат от предоставеното занимание, той току вдигаше глава и отново поглеждаше Каркър. В такива моменти за сетен път мистър Каркър подчертаваше своята деликатност и още по-явно я изтъкваше пред големия си шеф.