Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Посред покоя на нощта капитанът постави по-тежкото си имущество в един сандък и го заключи с намерението да го остави там, по всяка вероятност завинаги, тъй като съвсем малки изгледи имаше някой ден да срещне достатъчно смел и дързък човек, за да го изпрати да поиска сандъка. По-дребните си принадлежности капитанът сви във вързоп, пъхна сребърните прибори в джобовете си и се накани да бяга. В среднощния час, когато домът на Бриг Плейс бе дълбоко заспал, а мисис Макстинджър, оградена от своите дечица, потънала в сладка забрава, престъпният капитан се прокрадна на пръсти в мрака, отвори вратата, безшумно я затвори след себе си и плю на петите си.
Подгонен от мисълта, че мисис Макстинджър може да се измъкне от постелята и независимо от облеклото си да се втурне, да го догони и върне обратно, а също така подгонен и от съзнанието за собственото си голямо престъпление, капитан Кътъл тичаше с всичка сила и измина разстоянието между Бриг Плейс и дома на майстора на корабни уреди с мълниеносна скорост. Вратата се отвори веднага при почукването му — Роб бдеше на поста си — и след като тя бе заключена и залостена зад гърба му, чак тогава капитан Кътъл се почувствува в сравнителна безопасност.
— Уф! — въздъхна капитанът и се огледа наоколо. — Това се казва тичане.
— Нищо не се е случило, нали, капитане? — попита изуменият Роб.
— Нищо, нищо! — отвърна капитан Кътъл, като пребледня и се вслуша в стъпките по улицата. — Но запомни, момчето ми, ако някоя друга дама освен тези двете, които видя онзи ден, дойде и попита за капитан Кътъл, непременно ще кажеш, че такова лице тук никой не познава, нито пък е чувал за него. Запомни това, чуваш ли?
— Ще се постарая, капитане — отвърна Роб.
— А можеш да кажеш… ако искаш — нерешително добави капитанът, — че си прочел във вестника за някакъв си капитан със същото име, който отплувал за Австралия като емигрант заедно с цяла група преселници, и че всички се били заклели повече никога да не се връщат тук.
Роб кимна в знак, че е разбрал нарежданията. Капитан Кътъл обеща да го направи човек, ако Роб изпълнява заповедите му, а после отпрати прозяващото се момче да си легне в постелята под тезгяха и се изкачи горе в спалнята на Соломон Джилс.
Не е възможно да се опише с думи какво изпитваше капитанът през целия следващ ден, когато зърваше боне, и колко често се втурваше да бяга от магазина, за да се измъкне от множеството въображаеми мисис Макстинджър и да се скрие на тавана. Но за да избегне изтощението, до което водеше подобен начин на самосъхранение, капитанът сложи отвътре завеса върху стъклената врата между магазина и гостната, намери ключ за вратата в оставената за него връзка ключове и проби в стената малък отвор за наблюдение. Преимуществото на това укрепление е очевидно. При появата на боне капитанът моментално се вмъкваше в своя гарнизон, заключваше се и тайно следеше врага. След като се уверяваше, че тревогата е фалшива, капитанът моментално отново се измъкваше. И тъй като бонетата по улицата бяха извънредно много на брой, а тревогата при появата им бе неизбежна, през целия ден капитанът само се вмъкваше и измъкваше.
Впрочем, въпреки тези изтощителни занимания, капитан Кътъл намери време да огледа стоката и във връзка с нея стигна до заключението (твърде изнурително за Роб), че колкото повече се търкат и колкото по-лъскави стават уредите, толкова по-добре. След това той избра няколко красиви предмета, определи им произволна цена между десет шилинга и петдесет лири и ги изложи на витрината за голямо удивление на минувачите.
След като осъществи гореспоменатите промени, окръженият от уреди капитан Кътъл започна да се чувствува съпричастен с науката. Вечер, когато изпушваше лулата си преди лягане, той гледаше към звездите през прозорчето на тавана с чувството, че донякъде те са се превърнали в негова собственост. Наред с това, в качеството си на търговец в Сити, започна да проявява интерес към лорд-мера, шерифите и корпорациите, считаше за свой дълг ежедневно да чете фондовите бюлетини, макар че навигационните принципи не му помагаха да разбере какво точно означават цифрите там и той отлично можеше да мине и без дробите. Веднага щом стана собственик на малкия мичман, капитанът се отправи към Флорънс да й съобщи странната вест относно чичо Сол, но тя бе заминала. И така, капитанът зае новото си обществено положение, като общуваше единствено с Роб Точиларя. Напълно загубил представата си за време, както обикновено се случва с хора, в чийто живот са настъпили големи промени, той унесено размишляваше за Уолтър, Соломон Джилс и дори за самата мисис Макстинджър, сякаш те принадлежаха изцяло към миналото.