Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Тихо! — внезапно възкликна Клеопатра. — Едит!
Едва ли би могло да се каже, че след горното възклицание любещата майка възвърна своето изкуствено, вяло изражение, тъй като тя никога не се разделяше с него и надали някога би пожелала или пък би била в състояние да се раздели с него на друго място освен в гроба. Но бързо прогонвайки всякаква сянка от сериозност или незабележими следи от кроежите, добри или лоши, които до момента нейното лице, глас и маниер издаваха, тя се изпъна на канапето и когато Едит влезе, отново бе предишното вяло и морно същество.
Едит, така красива и величествена, но така студена и непристъпна! Тя кимна леко на майор Багсток, хвърли изпитателен поглед към майка си, дръпна завесата на прозореца, седна и се загледа навън.
— Скъпа моя Едит — обади се мисис Скютън, — къде, за бога, се дяна? Толкова много исках да те видя, мила моя.
— Ти каза, че си имала работа, и аз не дойдох — отвърна дъщеря й, без да си обръща главата.
— Жестоко беше спрямо стария Джо, ма’ам — каза майорът със свойствената си галантност.
— Много жестоко беше, зная — рече тя, все така загледана навън, като изрече думите с такова невъзмутимо презрение, че майорът се смути и не можа да измисли никакъв отговор.
— Майор Багсток, свидна моя Едит — провлечено заговори майка й, — който, общо взето, е най-безполезното и неприятно същество на света, както ти е известно…
— Няма абсолютно никакъв смисъл, майко — каза Едит, като обърна глава към нея, — да се придържаш към този маниер на говорене. Ние сме съвсем сами и се познаваме много добре.
Безмълвното презрение, изписано върху хубавото й лице — презрение, което очевидно тя изпитваше към себе си не по-малко, отколкото към тях, — бе толкова силно и дълбоко, че за миг превзетата усмивка на майка й, макар и толкова привична, замръзна на устните й.
— Мое свидно момиче — отново заговори мисис Скютън.
— Нима още не съм жена? — усмихнато запита Едит.
— Колко странна си днес, скъпа моя! Моля те, позволи ми да ти съобщя, любов моя, че майор Багсток е донесъл извънредно любезно писмо от мистър Домби, в което той ни кани утре сутринта на закуска, а след това на излет до Уорик и Кенилуърт. Ще дойдеш ли, Едит?
— Дали ще дойда? — повтори тя и погледна към майка си, като се изчерви и задиша учестено.
— Знаех, че ще дойдеш, родна моя — нехайно каза майката. — Това е просто, както казваш ти, маниер за отправяне на молба. Ето ти писмото на мистър Домби, Едит.
— Благодаря. Нямам желание да го чета — бе нейният отговор.
— В такъв случай може би аз самата трябва да отговоря — каза мисис Скютън, — макар че имах намерение да те помоля да поемеш задълженията на моя секретарка, скъпа.
Тъй като Едит нито помръдна, ни отговори, мисис Скютън помоли майора да придвижи масичката й на колела по-близо до нея, да отвори чекмеджето и да й извади писалка и хартия и майорът извърши всички тези галантни услуги с голямо покорство и преданост.
— Да пратя ли поздрави от теб, скъпа Едит? — запита мисис Скютън, като се поспря на края на писмото, с писалка в ръка.
— Както желаеш, майко — отвърна тя с пълно безразличие, без да обръща глава.
Мисис Скютън написа каквото пожела, без да пита за други по-точни указания, и връчи писмото на майора, който го прие като драгоценно послание, придаде си вид, че ще го скъта близо до сърцето си, но бе принуден да го постави в джоба на панталона поради ненадеждността на жилетката си. След това майорът по много изискан, рицарски начин се сбогува и с двете дами, като възрастната дама му отвърна с обичайния си маниер, а младата, седнала с лице към прозореца, му кимна толкова сдържано, че би било много по-учтиво спрямо майора, ако тя изобщо не се бе покланяла и го бе оставила да смята, че въобще не го е чула и забелязала.
— Що се отнася до промени в нея, сър — размишляваше майорът по пътя на връщане, като по време на тази експедиция (тъй като следобедът бе слънчев и зноен) нареди на туземеца да се движи с лекия багаж отпред, а той самият вървеше в сянката на прокудения в чужбина принц, — що се отнася до промени в нея, сър, линеене и неща от тоя род, Джоузеф Багсток не се хваща на тези приказки. Без такива, сър. Тук няма подобно нещо. Но що се отнася до това, че между тях има известно разногласие… или пропаст, както го нарича майката… по дяволите, сър, това изглежда съвсем вярно. А и съвсем странно! Е, сър! — запухтя майорът. — Едит Грейнджър и Домби са чудесна двойка! Нека да се борят за надмощие помежду си! Багсток е на страната на победителя!