Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Подобно някои други благородни животни, по време на хранене майорът се прояви в най-добрата светлина. Тази вечер той грееше ослепително в единия край на масата, а в другия мистър Домби излъчваше по-слабо сияние. А Каркър насочваше лъчите си ту към едното, ту към другото светило или пък според случая оставяше да бъде затъмнен от двамата.
Обикновено майорът с голяма сериозност консумираше първото и второто блюдо, тъй като туземецът, изпълнявайки скритом дадените му нареждания, ограждаше чинията му с всевъзможни бурканчета и шишенца с подправки, като му отваряше много работа да ги отпушва и да разбърква съдържанието им в ястието. Освен това туземецът държеше върху една масичка встрани допълнителни силни вкусови прибавки, с които майорът ежедневно подлютяваше стомаха си, да не говорим за странните приспособления, с които чернокожият слуга наливаше неизвестни течности в напитките на майора. В настоящия случай обаче майор Багсток, въпреки многобройните си занимания, съумяваше да бъде общителен, като неговата общителност се изразяваше в изключителното лукавство, с което целеше да разкрие пред мистър Каркър душевното състояние на мистър Домби.
— Домби — подхвърли майорът, — вие не се храните. Какво става с вас?
— Благодаря — отвърна въпросният джентълмен. — Много съм добре. Днес нямам апетит.
— Ах, Домби, какво ли се е случило с този апетит? — зачуди се майорът. — Къде ли се е дянал? Не сте го забравили в дома на нашите приятелки, кълна се в това, тъй като мога да ви уверя, че по обяд и те нямаха никакъв. Поне за едната ви уверявам. Няма да кажа коя от двете.
При тези думи майорът намигна на Каркър и лукавството му така страхотно се засили, че чернокожият слуга бе принуден да го потупа по гърба по собствена инициатива, защото в противен случай майорът вероятно щеше да изчезне под масата.
С напредването на вечерята или по-точно когато туземецът застана близо до майора, готов да разлее първата бутилка шампанско, лукавството на майора нарасна още повече.
— Напълни я догоре, негоднико! — извика майорът като вдигна чашата си. — Напълни и на мистър Каркър догоре. И на мистър Домби. За бога, джентълмени — заяви майорът, като намигна на новия си приятел, докато мистър Домби се бе съсредоточил над чинията си, — да вдигнем наздравица за богинята, която Джо има честта да познава и отдалече да й се възхищава смирено и почтително. Тя се казва — продължи майорът — Едит, божествената Едит!
— За божествената Едит! — възкликна усмихнато Каркър.
— За Едит, разбира се! — каза мистър Домби.
Появата на лакеите с нови блюда накара майора да стане още по-лукав, но и по-сериозен.
— Макар че помежду ни Джо Багсток може както да се шегува, така и да казва истината по този въпрос, сър — рече майорът, като сложи пръст на устните си и се обърна отчасти към Каркър, — това име е твърде свято за него, за да бъде изречено в присъствието на тези приятели, лакеите, или на които и да било други. Нито дума, сър, пред тях!
Тази проява бе извънредно благопристойна и почтителна от страна на майора и мистър Домби явно я оцени като такава. Въпреки ледената си сдържаност мистър Домби бе посвоему смутен от подмятанията на майора, но очевидно нямаше нищо против подобни закачки, а дори насърчаваше Багсток в това отношение. По всяка вероятност майорът не бе далеч от истината, когато бе изразил предположението си през този ден, че макар и високопоставеният човек да бе твърде горд, за да се посъветва открито със своя министър-председател или пък да му се довери по такъв един въпрос, той все пак желаеше напълно да го осведоми по него. Както и да стояха нещата, Домби непрестанно хвърляше погледи към мистър Каркър, докато майорът си служеше с леката артилерия и сякаш наблюдаваше какво въздействие оказва обстрелът върху позициите му.
А майорът, осигурил си такъв добър, усмихнат слушател, който нямаше равен на себе си в целия свят — „с две думи, дяволски интелигентен и приятен човек“, както многократно заявяваше той впоследствие, — не възнамеряваше да го остави на мира, като се ограничава единствено с лукавите намеци относно мистър Домби. Затова, след раздигането на масата, майорът прояви своята оригиналност в по-широк и разгърнат план, като разправи толкова истории и подхвърли толкова шеги в такова невероятно изобилие, че Каркър бе направо изтощен (или си даваше вид на такъв) от смях и прояви на възторг. А мистър Домби поглеждаше над колосаната си връзка с такъв вид, сякаш бе собственик на майора или пък внушителен панаирджия, който е доволен, че мечката му танцува добре.