Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Глава XXVI
Сенки от миналото и бъдещето
— Ваш покорен слуга, сър! — възкликна майорът. — По дяволите, сър, всеки приятел на приятеля ми Домби е и мой приятел, така че приятно ми е да се запозная с вас.
— Безкрайно съм признателен на майор Багсток, Каркър — поясни мистър Домби, — за компанията и разговорите. Майор Багсток ми направи голяма услуга, Каркър.
Управителят мистър Каркър, с шапка в ръка, току-що пристигнал в Лемингтън и току-що представен на майора, показа на майора и двата си реда зъби чак до кътниците и заяви, че навярно можел да си позволи да му изкаже дълбоката си благодарност за постигнатата невероятна промяна както във външния вид, така и в настроението на мистър Домби.
— Боже мой, сър — каза в отговор майорът, — няма за какво да ми благодарите, защото услугата е взаимна. Такъв издигнат човек като нашия приятел Домби, сър — каза майорът, като сниши глас, но не дотолкова, че въпросният джентълмен да не го чува, — не може да не облагороди и възвиси духа на приятелите си. Той, Домби, укрепва и подсилва нравствената природа на човека.
При този израз мистър Каркър оголи зъби. Нравствената природа на човека. Точно така. Той тъкмо се канел да изрече същите думи.
— Но ако приятелят ми Домби, сър — добави майорът, — ви разправя за майор Багсток, то аз настоятелно моля да ми разрешите да извадя и двамата от заблуждението. Той просто има предвид прямия Джо, сър, Джоуи Б., Джош Багсток, Джоузеф, суровия и непреклонен стар Дж., сър. На вашите услуги.
Извънредно дружелюбното отношение на мистър Каркър към майора, както и възхищението му от неговата суровост, непреклонност и прямота се излъчваха от всеки зъб в устата на мистър Каркър.
— А сега, сър — каза майорът, — вие двамата с Домби имате да обсъждате дяволски много дела.
— Съвсем не, майоре! — рече мистър Домби.
— Домби — с категоричност възрази майорът, — добре разбирам тези неща. На такъв изтъкнат човек като вас, такъв колос в търговията, не трябва да се пречи. Минутите ви са скъпи. Ще се срещнем на вечеря. А дотогава старият Джоузеф няма да се мярка. Вечерята е точно в седем, мистър Каркър.
След тези думи майорът — лицето му се бе силно подуло — се оттегли, но веднага отново подаде глава от вратата и каза:
— Извинете, Домби, не желаете ли да им предам нещо?
Леко смутен, мистър Домби, хвърляйки поглед към благовъзпитания хранител на служебните си тайни, каза на майора да им предаде поздрави от него.
— За бога, сър — възкликна майорът, — думите ви трябва да прозвучат по-сърдечно, защото в противен случай на стария Джо съвсем не би се оказал радушен прием.
— Тогава, майоре, моля ви да им предадете моите почитания — отвърна мистър Домби.
— По дяволите, сър — изруга майорът и забавно тръсна рамене и раздвижи големите си бузи, — нека да бъде по-сърдечно и от това.
— Тогава предайте им каквото желаете, майоре — отбеляза мистър Домби.
— Нашият приятел е хитър, сър, хитър, сър, дя-вол-ски хитър — заяви майорът, като поглеждаше иззад вратата към Каркър. — Такъв е Багсток.
Той обаче спря да се киска, изпъна се в цял ръст и като се удари в гърдите, тържествено каза:
— Домби! Завиждам ви заради чувствата. Да ви благославя бог!
След тези думи той излезе.
— Навярно този джентълмен много ви помага добре да прекарвате времето си — отбеляза Каркър, изпроводил Багсток с оголени зъби.
— Наистина извънредно много ми помага — отговори мистър Домби.
— Несъмнено той има тук приятели — продължи Каркър. — Доколкото разбирам от думите му, и вие се появявате в обществото тук. Знаете ли — неприятно се усмихна той, — извънредно много се радвам, че и вие се появявате в обществото.
В отговор на тази проява на интерес от страна на своя пръв помощник мистър Домби повъртя в ръце часовниковата си верижка и леко кимна с глава.