Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
За една седмица някои от къщите бяха издигнати отново, стегнати от стари дъски, а преди края на дългото и тучно лято на Алабама всички гробове щяха да обраснат със зелена трева. Но щяха да изминат години, докато хората от този край престанат да отбелязват събитията като станали „преди“ или „след“ торнадото — и за много семейства нищо нямаше да бъде същото.
Доктор Джани реши, че точно сега е най-подходящият момент да напусне. Той продаде онова, което бе останало от дрогерията, опустошена отчасти от неговата благотворителност, отчасти от катастрофата, и остави къщата на брат си, докато той построи отново своята. Щеше да пътува до големия град с влак, тъй като колата му се бе блъснала в някакво дърво и едва ли можеше да стигне по-далече от гарата.
По пътя той спря на няколко места, за да се сбогува — едното беше при Уолтър Къпс.
— Значи накрая те уцели — каза той, като гледаше печалната задна пристройка, която единствена показваше къде е била къщата.
— Доста зле — отвърна Уолтър. — Обаче забележи: и шестимата бяхме вътре или около къщата и нито един не пострада. Щастлив съм и благодаря на бога за това.
— Имал си късмет, Уолт — съгласи се докторът. — Случайно да си чувал дали от Червен кръст са откарали малката Хелън Килрейн в Монтгомъри или в Бърмингам?
— В Монтгомъри. Знаеш ли, аз бях в града, когато тя дойде с котката и търсеше някой да й превърже лапата. Може би беше вървяла цели мили през дъжда и градушката, но единственото нещо, което я интересуваше, беше котето й. Колкото и зле да се чувствах, не можах да не се разсмея, като я видях каква е куражлийка.
Докторът помълча малко.
— Не можеш ли да си спомниш дали има някакви живи близки.
— Не си спомням, сър — отвърна Уолтър, — но ми се струва, че няма.
Последното място, където се отби, беше пред къщата на брат му. Всички бяха налице, даже и най-малките — работеха из развалините. Буч вече беше направил навес, където да приберат оцелялата покъщнина. Освен него, най-цялостно запазеното нещо беше облият бял камък, който трябваше да бъде част от оградата около градината.
Докторът извади от джоба си сто долара в банкноти и ги подаде на Джийн.
— Можеш да ми ги върнеш някой ден, но недей да бързаш — каза му той. — Това е от парите, които получих за дрогерията. — Докторът прекъсна благодарностите на брат си: — Опаковай добре книгите ми, когато пратя някой за тях.
— Смяташ там да практикуваш медицина ли, Форест?
— Може би ще опитам.
Братята си подържаха ръцете една минута, след което двете най-малки деца дойдоха да се сбогуват. Роуз бе застанала отзад, облечена в стара синя рокля — нямаше пари, за да се облече в черно заради най-големия си син.
— Довиждане, Роуз — каза докторът.
— Довиждане — отвърна му тя, а след това добави с глух глас: — Желая ти щастие, Форест.
В един миг му се прииска да каже нещо утешително, но разбра, че няма смисъл. Срещу него се бе изправил майчинският инстинкт — същата сила, която бе накарала малката Хелън да върви с раненото коте през бурята.
На гарата си купи еднопосочен билет за Монтгомъри. Селото му изглеждаше мрачно под небето на закъснялата пролет и той си помисли с почуда, че преди шест месеца същото това място му се беше сторило не по-лошо от другите.
Беше сам в отделението за бели на пътническия влак, след малко опипа джоба си за бутилката и я извади.
„В края на краищата на един четирийсет и пет годишен мъж му се полага повече изкуствен кураж, когато започва отначало.“ Замисли се за Хелън. „Тя няма никакви роднини. Сега тя е моето малко момиченце.“
Потупа бутилката, после я изгледа като че ли учудено.
„Е, ще трябва за известно време да те изоставим, друже. Всяка котка, която е заслужила толкова тревоги и грижи, ще има нужда от обезмаслено мляко в големи количества.“
Той се настани на седалката и се загледа през прозореца. В спомените му за ужасната седмица край него все още се носеха ветровете, връхлитаха като въздушни течения по коридора на вагона — ветровете на този свят: циклони, урагани, торнадо; сиви и черни, очаквани или непредвидени, някои идещи от небето, други — от пещерите на ада.