Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Можеше да направи само едно нещо.
Върху него се посипаха прах и пръст, когато посегна към пръстена в джоба си.
Проходите под Вътрешния кръг бяха тихи. Край изходите чакаха доброволците. Водачът на Акарин и Сония спря, когато се появи куриерът.
— Сачаканският магьосник... остана ... при робите – рече запъхтяно мъжът. – Те са... в копторите. На север.
— Значи един от тях вече е отделен – отбеляза Сония. – Дали да не намерим първо него?
— Ще ни трябва време да стигнем дотам – каза Акарин. Той погледна към Двореца. – Ще ми се да видя как се справя Гилдията, но... този ичани може да реши да се присъедини към Карико, щом научи, че Гилдията е победена. – Той се обърна към водача. – Да. Отведи ни в копторите.
— Ще ги уведомя, че идвате – рече куриерът и побягна обратно.
Водачът ги поведе из проходите. Няколко минути по-късно ги спря една жена на средна възраст.
— Тунелът се срути – докладва тя. – Не може да се премине.
— Кой е най-краткият друг път?
— Има друг проход покрай стената на Гилдията – каза им водачът.
Акарин погледна нагоре.
— Дупката в стената се намира почти над главите ни.
— Така ще стане по-бързо – съгласи се водачът. – Но може да ви видят.
— Гилдията и ичаните се намират пред двореца. За всички останали ние ще сме просто поредните имардинци, които се опитват да избягат от града. Отведи ни колкото се може по-бързо до изхода при стената.
Водачът кимна и ги поведе. След няколко завоя той спря пред една стълба, закрепена за стената и посочи към капака над главите им.
— Оттук се стига в един склад. Вратата му води към улицата. – Той ги инструктира как да намерят входа към проходите от другата страна на стената. – Там ще намерите други водачи. Те познават по-добре от мен Северния квартал.
Акарин започна да се изкачва по стълбата. Сония го последва и двамата се озоваха в голяма стая, пълна с хранителни продукти. Когато излязоха през вратата, те се оказаха в малка задънена уличка. Акарин се промъкна напред и спря на изхода й. Сония отиде до него и видя, че се намират от другата страна на пътя, който минаваше по край Вътрешната стена. Когато видя разрушенията, сърцето й замря.
Вятърът беше разнесъл облака прах и между отломките тя зърна познати цветове. Когато се вгледа по-внимателно, осъзна, че това са мантиите на магьосниците.
— Пътят е чист – промърмори Акарин. Докато се промъкваха напред, тя направи крачка към магьосниците и усети как Акарин я хваща за ръката. – Мъртви са, Сония – рече нежно той. – Иначе Гилдията нямаше да ги изостави.
— Знам – отвърна тя. – Просто исках да видя кои са.
— Не още. По-късно ще имаме време за това.
Акарин я поведе към дупката в стената. Земята беше покрита с отломки, които забавяха бързия им ход. Когато стигнаха до падналата порта, той спря. Сония го погледна разтревожено. Лицето му беше пребледняло и той се взираше в някаква точка под земята.
— Какво има?
— Лорлън. – Той се обърна рязко към Вътрешния кръг. – Трябва да го намеря. Ти върви напред. Намери този ичани, но не прави нищо, докато не се появя.
— Но...
— Върви – каза той и я погледна със студени очи. – Трябва да го направя сам.
— Да направиш какво?
— Просто прави каквото ти казвам, Сония.
Усещайки нетърпението в гласа му я жегна обида и гняв. Сега не беше моментът да се прави на загадъчен и потаен. Ако се разделят, как щяха да се намерят после? Тя си спомни пръстена.
— Трябва ли да си сложа кръвния ти пръстен? Ти каза, че трябва да ги носим, когато сме разделени.
На лицето му се изписа тревога, но после то бързо омекна.
— Да – каза той, – но аз няма да слагам още твоя. Не искам да ти показвам онова, на което се боя, че ще стана свидетел през следващия час.
Тя го погледна. Какво толкова щеше да се случи, че да не иска тя да го вижда? Да не би нещо, свързано с Лорлън?
— Трябва да вървя – каза той. Тя кимна и го изпрати с поглед, докато се отдалечаваше.
След като Акарин се изгуби зад руините, тя забърза към Северния квартал. Когато се озова в сенчестите му улички, тя извади пръстена му от джоба си и го огледа. Припомни си предупреждението от предишната нощ.
„Понякога не е много приятно да чуваш и знаеш точно по какъв начин определен човек се чувства спрямо теб. Това може да сложи край на приятелства, да превърне любовта в омраза...”
Все пак трябваше да има начин да се свържат, когато са разделени. Тя прогони съмненията си и си сложи пръстена. В съзнанието й не се появи усещане за присъствието му. Тя го потърси, но не почувства нищо.