Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Толкова силно му се виеше свят и толкова бързо бе — тяхното избавление, че Локи дори не разбра, че са ги пуснали отново на палубата. Осъзна го чак когато мрежата, в която се беше вкопчил, се отпусна и свлече надолу. Мрежата бе спряла да се върти, но светът зае мястото й — въртеше ги в шест-седем посоки едновременно, и всичките извънредно неприятни. Локи затвори очи, но това не помогна. Просто го заслепи и му се догади.
Около него мъжете пълзяха, пъшкаха и ругаеха. Двама моряци вдигнаха Локи на крака. В този момент стомахът му едва не се предаде и той се закашля, за да потисне гаденето. Капитан Дракаша идваше към тях. Беше махнала перуката и наметалото, с тяло, наклонено под странен ъгъл.
— Морето не ви ще — заяви тя. — Водата отказва да ви погълне. Още не ви е времето да се удавите, хвала на Йоно. Хвала на Морис!
Улкрис беше джеремитското име на морския бог и рядко се чуваше в Терин — и на суша, и на вода. „Сигурно на борда има повече хора от източните острови, отколкото съм забелязал“ — помисли си Локи.
— Господарю на ненаситните води, закриляй ни! — извика екипажът.
— И така, вие сте тук, с нас, измежду всичко — продължи Дракаша. — И земята не ви ще, и морето не ви иска. И вие, също като нас, сте избягали при дървото и платното. Тази палуба е вашата земна твърд, а платната са ви небесата. Това е целият ви свят. Целият, който ви е нужен.
Тя пристъпи напред с извадена кама.
— Ще ми ближете ли ботушите за място на нея?
— НЕ! — ревнаха в един глас бившите Вестоносци. За тази част на ритуала ги бяха подготвили.
— Ще коленичите ли и ще целунете ли пръстена ми с безценен камък, за да получите милост?
— НЕ!
— Ще коленичите ли за хубавички титли, изписани на лист?
— НЕ!
— Ще копнеете ли за земя, закони и крале и ще се вкопчвате ли в тях като в цицата на майка си?
— НЕ!
Тя плесна Локи и му подаде камата.
— Тогава се освободи, братко!
Все още олюляващ се и благодарен за помощта на моряците до него, Локи разряза вървите, овързващи ръцете му, а после се наведе да пререже и въжетата около глезените му. След това се обърна и видя, че всички бивши Вестоносци се бяха изправили на крака, повечето — подкрепяни от един или двама Орхидеи. Наблизо виждаше няколко познати лица — Стрева, Джабрил, един мъж на име Алваро… и зад тях Джийн, който го гледаше смутено.
Локи се поколеба, после посочи Джабрил и протегна камата.
— Освободи се, братко.
Джабрил се усмихна, пое камата и бързо преряза вървите. Джийн го гледаше сърдито. Локи затвори очи — не искаше повече да се гледат в очите, и заслуша как камата тръгна от ръка на ръка. „Освободи се, братко“ — мърмореха те един след друг. А после всичко свърши.
— Освободени от собствените си ръце, вие сте братя извън закона на Пиринчено море — обяви капитан Дракаша.
— И членове на екипажа на „Отровната орхидея“.
2
Дори и печен крадец ще намери случай да понаучи някой нов номер, ако живее достатъчно дълго. Тази сутрин и този следобед Локи се учеше как правилно се оплячкосва пленен кораб.
Той завърши последната си обиколка под палубите, сравнително сигурен, че вече няма моряци от „Земеродно рибарче“ за събиране, и се качи по стълбата на квартердека. Телата на Избавителите бяха издърпани встрани и струпани накуп на хакборда. Телата на моряците от „Отровната орхидея“ бяха отнесени в средата на кораба. Локи виждаше как неколцина от моряците на Замира почтително ги покриват с корабни платна.
Той огледа набързо кораба. Трийсет-четирийсет Орхидеи се бяха качили на борда и бяха поели целия кораб. Бяха се изкачили по въжените стълби с Джийн и Делмастро на руля, грижеха се за котвите и вардеха около трийсетте оцелели от екипажа на „Земеродно рибарче“ на палубата на бака. Под надзора на Утгар ранените Рибарчета и Орхидеи бяха отнесени в средата на палубата до десния вход, откъдето капитан Дракаша и учената Треган тъкмо се качваха на борда. Локи се втурна към тях.
— Ръката ми, учена жено. Ужасно боли. — Стрева подпираше със здравата си ръка ранения си крайник. Намръщи се и го поднесе за оглед на Треган. — Мисля, че е счупена.