Кралство на пепелта

Толкова близо бяха - но вълната щеше да ги настигне за секунди.

Роуан се насили да остане на парапета, да види последните мигове от живота на господарката на Перант и някогашния си командир. Само това можеше да им даде: да се превърне в свидетел на смъртта им, за да разказва историята им. За да се помнят вечно.

Бумтежът на прииждащата вълна стана пронизителен - макар и от километри разстояние.

Елида и Лоркан продължаваха да се надбягват с времето, а Фараша подминаваше кон след кон, след кон.

Но дали дори в крепостта щяха да се спасят от вълната? Роуан се осмели да огледа назъбените парапети, за да прецени дали не трябва да качи Елин и другите на по-високо място.

Елин обаче я нямаше до него.

Не я забеляза никъде по протежение на целия парапет.

Сърцето му спря. Просто спря да бие, когато един червеникавокафяв рук се спусна от небето, устремен към центъра на бойното поле.

Аркас, рукът на Борте. В ноктите си носеше златокоса жена. Елин. Елин беше...

Като наближи земята, Аркас разтвори нокти. Елин се претърколи и се изправи на крака.

Точно на пътя на вълната.

- О, богове! - пророни Фенрис, съзрял я в същия момент. Всички я бяха видели.

Кралицата насред полето.

Пред гигантската водна стена.

Камъните на крепостта затрепериха. Роуан се хвана за парапета, обзет от страх, какъвто никога досега не бе изпитвал.

Елин изпъна ръце над главата си.

Огнен стълб се издигна от земята около нея, повличайки косата ѝ със себе си.

Вълната настъпваше с унищожителна мощ към нея, към армията зад гърба ѝ.

Но каменните стени не трепереха от водната стихия.

Земята се пропука, нацепи се. Пукнатините запълзяха от Елин към вълната.

- Горещите извори - прошепна Каол. - Пресичат цялата долина като вени.

Вени, извиращи от сърцевината на света.

Крепостта се разтърси още по-мощно.

Огненият стълб се просмука обратно в Елин. Тя протегна ръка пред себе си и я сви в юмрук.

Като че силата в него можеше да удържи вълната.

Тогава Роуан проумя. Като неин вречен, или каранам, проумя случващото се.

- Три месеца - каза едва доловимо.

Приятелите му надникнаха към него мълчаливо.

- Три месеца - повтори той с разтреперани колене. - Спуска се в магията си от три месеца.

През всеки един от дните, прекарани в плен на Майев, в железните ѝ окови, Елин се бе спускала все по-надълбоко и по-надълбоко. А откакто я бяха освободили, почти не черпеше от силата си, защото бе продължила да се спуска в недрата ѝ.

Да събира цялото ѝ могъщество. Не за Ключалката, не за Ераван.

А за фаталния си удар срещу Майев.

Няколко седмици спускане в бездънната пещера на тази сила я бяха сдобили с гибелна мощ. А няколко месеца...

Свещени богове! Свещени, прокълнати богове!

Когато огънят ѝ се сблъскаше с водната стена, извисяваща се над нея...

- ЗАЛЕГНЕТЕ! - изрева Роуан, надвиквайки разярения вой на водата. - ЗАЛЕГНЕТЕ ВЕДНАГА!