Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Датата! - извиках, докато четях доклада. - Вижте датата на пожара, сержант!
- Боже мили, трийсети август шейсет и девета година!
- Полицаят, който е водил разследването, дълго време е подозирал бащата - обясни Томас.
- Откъде знаете?
- Говорих с него. Казва се Едуард Хоровиц. Сега е пенсионер. По цял ден ремонтира една лодка пред къщата си.
- Възможно ли е да отидем да го видим? попита Гахалоуд.
- Уредил съм го. Ще ни чака в три часа.
Пенсионираният инспектор Хоровиц стоеше невъзмутимо пред дома си и усърдно лъскаше корпуса на дървена лодка. Тъй като се задаваше буря, той бе отворил вратата на гаража си, за да се приюти вътре. Покани ни да си вземем бира от един изтърбушен кашон, който се търкаляше на земята, и заговори, без да прекъсва работата си. Разказа ни за пожара в дома на Келерганови и повтори това, което вече знаехме от полицейския доклад, без повече подробности.
- Всъщност този пожар беше доста странен - заключи той.
- Как така? - попитах.
- Дълго време мислехме, че Дейвид Келерган е подпалил къщата и е убил жена си. Нямаше никакво доказателство в подкрепа на неговата версия - като по чудо пристигнал навреме, за да спаси дъщеря си, но твърде късно, за да спаси жена си. Изкушавахме се да вярваме, че сам е запалил къщата. Още повече че няколко седмици по-късно се разкара от града. Къщата изгаря, жена му умира, той си вдига чуковете. Имаше нещо не съвсем ясно, но никога не сме разполагали и с най-малката улика, за да го обявим за виновен.
- Същият сценарий като при изчезването на дъщеря му - констатира Гахалоуд. - През седемдесет и пета година Нола просто се изпарява. Смята се, че е убита, но нищо не дава основание да се твърди това със сигурност.
- Какво имате предвид, сержант? - попитах. - Че преподобният е убил жена си, после дъщеря си? Мислите, че сме сбъркали виновния?
- Ако е така, ще е истинска катастрофа - изпъшка Гахалоуд. - С кого бихме могли да разговаряме, господин Хоровиц?
- Трудно е да се каже. Можете да отидете в храма „Маунт Плезънт“. Там е възможно да имат регистър на енориашите, някои от тих са познавали пастор Келерган. Но трийсет и девет години след събитията... Ще изгубите сума време.
- Нямаме никакво време - изруга Гахалоуд.
- Знам, че Дейвид Келерган беше доста близък с една местна секта на петдесетниците - подзе Хоровиц. - Живеят в общност в имение ма час път от тук. Те дадоха подслон на преподобния след пожара. Знам, защото ходех да разговарям с него, докато траеше разследването. Остана при тях до заминаването си. Поискайте да говорите с пастор Луис, ако е още там. Той им е нещо като гуру.
Пастор Луис, за когото говореше Хоровиц, управляваше Общността на Новата църква на Спасителя. Отидохме на другата сутрин. Томас ни взе от хотел „Холидей Ин“ покрай магистралата, където си бяхме запазили две стаи - едната заплатена от щата Ню Хампшър, другата от мен, - и ни заведе в огромно имение, голяма част от което се състоеше от обработени ниви. След като се отклонихме от пътя и се изгубихме сред царевичака, срещнахме един трактор, чийто водач ни отведе до група къщи и ни посочи къщата на пастора.
Една мила дебела жена ни прие най-любезно и ни настани в кабинет, където след няколко минути се появи въпросният Луис. Знаех, че трябва да беше към деветдесетгодишен, но спокойно можеха да му се дадат двайсет години по-малко. Изглеждаше по-скоро симпатичен, нищо общо с описанието, направено му от Хоровиц.
- От полицията ли сте? - попита той, след като се ръкува и с двама ни.
От щатската полиция на Ню Хампшър и Алабама - уточни Гахалоуд. - Разследваме смъртта на Нола Келерган.
- Имам чувството, че напоследък само за това се говори.
Докато ми стискаше ръката, ме изгледа и попита:
- Вие не стели...?
- Да, той е - раздразнено каза Гахалоуд.
- Ами тогава... Какво мога да направя за вас, господа?
Гахалоуд започна разпита.
- Пастор Луис, ако не се лъжа, вие сте познавали Нола Келерган.
- Да. По-точно, познавах добре родителите й. Очарователни хора. Много близки до нашата общност.
- Какво представлява вашата „общност“?
- Ние сме петдесетници, сержант. Нищо повече. Имаме християнски идеали и ги споделяме с другите. Да, знам, някои казват, че сме секта. Социалните служби ни посещават два пъти годишно, за да проверят дали децата ходят на училище, дали са добре хранени и дали не са малтретирани. Идват да видят и дали нямаме оръжие, дали не сме някакво разклонение на „Куклукс-клан“. Направо стават смешни. Децата ни до едно ходят в общинското училище, аз никога не съм държал карабина в ръката си и участвам активно в предизборната кампания на Барак Обама в нашия избирателен район. Какво точно искате да знаете?